Говоря за една от многото жертви на шведските социални услуги или
 Socialtjдnst ("Услуги за закрила на детето" или CPS в САЩ),
която съм дошъл да зная, да скърбя  и да обичам. Някои от жертвите
ги познавам добре, някои от тях само малко, а други знам само чрез
другите. Искам особено да призная страданието им днес, и да говоря
от тяхното име. Те се нуждаят от по-активни говорители и жени да
крещят вместо тях, така че те самите да могат да бъдат чути и да
се изложи на показ много реалната корупция и трафика на децата,
извършвани в тази държава. Имаме нужда от влиятелни
говорители като Jack Frost в Обединеното Великобританско
кралство, чиято важна книга (1) разкрива мрежата на злото, които
се появява навсякъде. Препоръчвам ви да си я набавите, защото
британската система е подобна на шведската.

Казват, че когато родителите ти умират, и миналото ти умира. 
Когато съпругът ти умира, настоящето ти умира. Но когато едно
дете умира, вашето бъдеще умира. Възникнат инциденти с
фатален изход, случват се фатални заболявания, но когато един
човешки живот е унищожен от едно друго човешко същество, и то в
името на една правителствена агенция, която е била измислена
за да Ви защити, тогава болката е само умножена. Защото, ако не
можете да се доверите на  Вашите собствени "пазители", то на
кого тогава бихте могли да се доверите в крайна сметка
изобщо? Тези, на които Вие плащате данъци за да съблюдават
вашите интереси, тогава стават и вашите подтисници.

Това не са изолирани опити, но често срещано явление днес, особено
в Seeden, където това се случва по една скала която е трудно да бъде
проумяна. Повечето хора не искат и да знаят, защото те не желаят
техните "Зони на щастието" да бъдат нарушени. Те биха предпочели
по-скоро да не видят страданията на другите, защото, ако го
видят, е равносилно да бъдат безвъзвратно променени. И по този
начин да се променят означава, че ти или би трябвало да живееш
с възмутена съвест, която изисква да станеш активист за
справедливост или това означава, че би трябва да се гмурнеш в още
по-дълбоко отричане и се преструваш, че това не съществува
... и всичко това за вашата представа за "щастие". Проблемът с
последното е, че отричането никога не е довело до щастие. 
Отричането просто вцепенява душата и ви лишава от самата същност
на човечеството, че някои елементи в нашето общество искат да
угасяват. Защо го правят? Защото искат власт. Те искат да те
командват теб и мен, и то не защото те се грижат за нас, ами защото
ги е грижа само за себе си.

Аз може би трябваше да пиша за това отдавна, но обстоятелствата
се бяха наговорили, по един или друг начин, да направя този много
личен оглед на страданията на моите другари шведи и други
имигранти като мен, труден да се нанесе върху хартия. Имах моите
собствени борби с които работех в тази общност на страданието.
 Аз ще споделя повече за това пред вас след минута.

Две неща се бяха вече комбинирали, за да провокират тази статия
тук, публикувана в деня в който милионите бяха фалшиво излъгани
да вярват, заради едно пророчество на маите което не се разбра
добре, че светът ще достигне до своя край. Да, това е на 21 декември
2012 година. Никога не съм вярвал, че това ще стане заради едно
нещо за което спецовете бяха схванали годината напълно погрешно
- защото мезоамериканския ден на Страшния съд-сценарий
всъщност игра роля през миналата година, през месец декември
на 2011 година. Привържениците на деня на страшния съд са с
цяла една година закъснение! Лично аз съм по-загрижен за
вътрешните светове, които идват до апокалиптичен край заради
нарушения на човешките права от страна и на невежите и
понякога много опасните психопати, работещи в държавния апарат.

Първото нещо, което вдъхновява днешната ми оферта е всъщност
един френски филм, La tкte ен friche ("Моите вечери с Margueritte"),
направен преди няколко години. Грейди Harp го описва по следния
начин:

"[Това] е красив малък френски филм, базиран на книгата на
Marie-Sabine Роджър и адаптиран за екран от Jean-Loup Dabadie
и от режисьорът Жан Бекер. Една приказка за неочаквана
промяна на живота, която се проявява, когато случаят среща в
парк на пейка и обединява неграмотен самотен мъж с възрастна
жена, чийто най-добър приятел са книгите си в изолацията й
от старостта, това е наистина една история за трансформацията
и едно определение на чистата любов. 

"Жермен Chazes (Жерар Депардийо) е израснал в дом за
нежелани, е тежест на учителите и съучениците си, защото го
смятали за неграмотен, а сега е принуден да води
съществуване в каравана-къща близо до неговата сега
възрастна, тъпа, майка алкохоличка, която все още го
ненавижда. Той се издържа с временна работа и чрез
продажба на зеленчуци, които отглежда в малката си градинка
Един ден той посещава мястото си за обяд -  пейка в парка,
където той кръстил 19-те гълъби да са единствените му
истински приятели - и там се запознава с една много добре
облечена възрастна жена на име Margueritte (с две т-та
буквувано, защото баща й, не знаел как се пише!), изпълнявана
от Gisиle Касадесю, която прекарвала дните си в четене на
глас на Камю, Пруст, и други френски класици. Те влизат
във връзка . Germain споделя имената на неговите гълъби, а
Margueritte го въвежда по най-нежен начин в радостта от
четенето. Всеки ден след това двамата се срещат и Margueritte
чете на Жермен доколкото Germain се решава да се научи
 да чете сам, въпреки напредналите си години. Влиянието на
Margueritte променя неговия облик и отговор на света
Жермен и краят, макар и тъжен на едно ниво, е вдъхновяващ. "
 (2)

Когато роднините на Margueritte вече не са в състояние да си
позволят да я държат в удобен дом за стари хората, който дава
възможност тя да получава възможност двамата да се срещнат
с Germain, те я отвеждат в Белгия в държавна институция, където
тя се превръща в обикновена статистика, и където всичко,
което е човешкото бавно умира заради безразличието. Germain е
ужасен когато чува за нейната съдба  и без колебание, скача в
неговия микробус и заминава за Белгия да я доведе обратно...
до собствения си дом, за да се грижи за нея за своя сметка, както той
би правил за собствената си майка, преди тя да си замине.

Това ме порази - не за първи път, но много по-силно, отколкото
преди - че това, от което имаме нужда на този свят не са
тези бездушни марксистко-вдъхновени държавни институции,
полагащи грижи за хора (млади или стари), а  домовете на тези,
които наистина се грижат за нас. Това е една семейна афера, или
би трябвало да бъде, или аферата на тези които като Germain, които се
грижат дори и без кръвна връзка. 

Проблемът с марксизма е, че държавата била предназначена да
замени семейството и многото родство, което ни дава живота и
смисъла. Че селото, вместо да е доброволно сдружение на семейства,
не съществува не за да поеме семейната Роля, ... чрез силата на
закона. И че любовта се превърнала в държавна институция .

Самото общество е отчасти отговорно за злоупотребите с много хора,
които аз лично познавам, както и с десетките хиляди, които не
познавам. То е  позволило да бъде дондуркано от държавата за
да не може да научи никога какво е да бъдеш възрастен, зрял мъж
или жена. Та то никога изобщо не е порасвало, защото тя не 
желае то да поеме отговорност. То е безусловно предадено на
незрящ конформизъм . Марксистката система, която ръководи
Швеция - и го е правила в продължение на няколко поколения,
сега - постепенно го настройва, разбира се, под  рамките на
утопичното мото и тя е оцеляла, само защото, за разлика от
фашизма, тя никога не е била директно изложена на поражението
във войната . И това е една и съща система на Обама, която един
неоспорим крипто-комунист се опитва да създаде и в Америка.

Така че, да, хората са били излъгани и някои от тях започват да се
пробуждат. Проблемът, както е отбелязал Сьорен Киркегор, е, че
"има два начина да се заблуждавате. Единият е да повярвате
в това, което не е вярно;. Другият е да се откажете да повярвате
в това, което е вярно". Онези от нас които се борим, за да получим
реформиране на системата независимо дали в Швеция или в
нашите собствени страни, скоро ще открием колко точно
Киркегор е бил прав. Да събудите една шведска Спяща 
Красавица не е лесно именно поради болестта, която Киркегор
е посочил. И все пак това трябва да бъде направено.

Но по какъв начин? Срещам толкова много на брой активисти,
които са разочаровани от очевидната липса на обществен
интерес в опитите им да се изправят срещу несправедливостта и
хората да се събудят. Проблемът е систематично промиване на
мозъците в медиите им, както и в образователната им система. 

Как да стигнем до шведския народ, който изглежда да е напълно
забравил за страданията на всички около тях и продължават да
вярват, че живеят в рая, когато има толкова много откраднати деца ,
чийто живот, както за тях, както и за техните родители е истински
ад? Как да ги направиш отговорни тези търсещи истината? Рене
Декарт разбира проблема и решението:

"Ако искате да бъдете истински търсач на истината, е
необходимо,  веднъж в живота си, вие да се осъмните,
доколкото е възможно, във всичките неща."

Но колцина са хората, които ти познаващ,  имащи смелостта да
сторят това? Те винаги са едно крайно ограничено малцинство,
което първо трябва да строши леда и това малцинство трябва първо
да е осмивано, и после преследвано, докато най-накрая  
публикуваното от него се приема като очевидно. Това е
проблема,  пред който ние в шведската Домашна общност сме
изправени в момента. И то просто се случва, че основният лост на
преследване е от социалните услуги, което е и начинът как съм
дошъл да го го експонирам - не заради дизайна му или по мой
личен избор, а по необходимост. И ако не беше заради
злоупотребите на социалните услуги, понесени заради домашното
образование от семейството Йохансонови то може би никога да не
съм открили това, което наистина се случва тук.

Когато видите страдание, и ако не сте робот със сърце, не
можете да го игнорирате. Тези, които имаме допълнително да се
справят с ужасното разкритие, че нещо не е наред с тях  - те
трябва да бъдат рецензирани от човечеството и да спрат да се
самовглъбяват, тъй като са ги учили в училище, като обикновени
партидни номера за обществото.

Което ме довежда до втората причина, защо пиша тази статия тук. 
А видеото (виж видеото по-долу). Това е едно кратко видео за
едно шведско момиче на име Доня Хассан, което умира само под
приемни грижи, на възраст 15 години, след като е било отстранено
несправедливо от социалната служба от майка си, когато е било само
на 10 години.

Гледайки го, не можах да се спра да се свързвам с мъката на
майка й. Така че тази статия е отчасти за нея - за Аннина Корлссон
- но също така и за другите майки, които са страдали техните
сърца да са пронизани от тези чудовищни ​​хора и чийто съдби са
разрушени. Техните деца са в по-голямата си част, все още живи
(някои не са), но чиито умове и сърца са били отровени срещу
собствените им родители от системата: Anne Edner , Кристер и
Ани Johansson , Марийка Томова-Kallmyr , Thomas Kallmyr , 
Наталия Петровна , и много, много други (3). Тази статия е за
тях, но е също така и за шведското общество като цяло, а и за
света, защото този гаден бизнес с дете-търговията е глобален.

Не всеки би се вслушал, и тоталитарният елит няма да
ще, разбира се, да слуша, докато те не са детронирани. Единствената
надежда за оцеляването на този елит е или той да  конвертира
във възможно най-висока степен в която той е способен в неговия
собствен начин на мислене (в марксизма, или неговия фашистки
близнак) или да ги направят зависими от работните им места
в техните държавно създадени и -финансирани бюрокрации.

Системата, която създава, разрешава, узаконява, стартира и
насърчава злоупотребата над нейните граждани е равносилна
на пристрастяване към наркотик. Това създава психологически
апетит и пристрастяване  у нейните с човешка форма
функционери (като служителите на Социалната служба), който
техен апетит никога не може да бъде задоволен - ако те само
веднъж са започнали да оперират в системата, трафикиращи децата
за печалби. Нищо не може да ги спре, защото всичко това им
удря наркотична доза власт, предоставя им това садистично
удоволствие да контролират и причиняват болка на другите, без
каквато и да е форма на реална отговорност, с изключение на
другите заключени в същото пристрастяване поради същата
причина. Зависимостта е и до такава степен наркотична, че
нейната цел, ако бъде тя продължена до края, е самоунищожението. 
Както във всички нерегламентирани сценарии на пристрастяване,
там е и това постоянно желание в тях да видят колко далеч могат да
стигнат, и какви нови злоупотреби могат да им се разминат
подобно на  лукаво дете тестващо границите, и всъщност за да
могат да продължат. Те не са никак по-различни от пристрастения
към хероина, нито от преследвача, който не е в състояние да спре
да дебне жертвата си, докато я не повали и докато (надявам се) не
бъде реабилитиран. Действително бих желал да подчертая
нуждата да се помогне на подтисниците също при условие, че те
обаче са готови да се държат като отговорни хора.

Това е една странна система, в която ние живеем в Швеция, която
е тоталитарна по природата си, но е покрита с никога неизтъняващия
фурнир на либерализъма. Всякакви претенции да е някаква
либерална демокрация трябва да се разглеждат в контекста
на нейните марксистки фондации; ракетите на авторитаризма
изпъкват над повърхността от своите гърла да бъдат изстреляни,
когато само някой се опитва да изстържете фурнира й.

Кристофър Хитчинс заяви, че тоталитаризмът е клише, това е
един израз или една идея, която не е била така употребявани до
точката, когато е загубила своя първоначален смисъл или ефект. 
Изслушвайки министърът на образованието Ян Бьорклунд ,
шефа на Stockholm School Lotta Edolm и тяхната пасмина
непрекъснато повтаряща мантрата "децата-имат-правото-да-ходят-
на-училище" то това са едни типични думи, които са лишени от
абсолютно всякакъв смисъл (тъй като не включват правото на децата
 да не ходят на училище нито да се обучават по някакъв друг
начин), но която мантра точно отразява изтъркано мисленето на
презрели диктатори, които са с отдавна отминала дата на ползване и
продажба. Но все още никой не се е осмелил да излезе със следващата
опасна марксистка идея, че е право на детето да бъде оставено да
бъде взето от родителите му и да бъде настанено в приемен дом
или държавна институция "за най-доброто на децата" .... като че ли
всяко нормално дете би упражнило "избора" си, за да го стори
(не че на него в действителност му дават противоположното
правилно да каже "Не!" и да избере да си остане у дома) и
обществеността би се вдигнала на бунт.

Швеция не е изобщо по-различна от Ислямската република Иран в
едно важно отношение: в Иран, всеки се смята за дете под
родителската власт в правомощията на Съвета Guardian с
"Върховния водач" за "баща" на детето на всеки иранец и
следователно "естествен орган". Този баща, освен това, никога
не ще си тръгне, нито ще спре "грижата" си за детето. Заместете
Съвета Guardian с шведското правителство и с министър-
председателя, г-н Райнфелдт като "върховен водач" (поне в
заглавието), а вие имате една напълно сходна ситуация в Швеция
изобщо без разлика от тази в Иран на практика. На нас всички
гледат като на безпомощни деца, семействата са с изтекъл срок на
годност, и само държавата може да се грижи за нас. С две думи,
имате една фашистка диктатура. И не забравяйте ... те имат
"демократични" избори в Иран точно както го правят и в
Швеция. Но както вече повтарям отново и отново: демокрацията
без свобода винаги води до фашизъм.

Това, което, честно казано, винаги ме изумява е, че шведите
действително са се издигнали толкова много. Въпреки това -
и елитът го знае, защото е добре обучаван в поведенческа
психология - съществуват граници и точки, където да бъдат
нарушени те. Една революционна ситуация възниква, когато старият
ред не може да продължи по стария си начин и когато тези,
които ги управляват отгоре (народът) нямат повече желание да
бъдат управлявани по стария начин ... това е от собствените думи
на Вл. Ленин. Казано по друг начин, това е, което може да се
нарече "кризата на тоталитаризма" и кошмара на диктаторите. 
Това, чисто и просто не може да бъде избегнато и само най-умните
и отраканите диктатори са в състояние да го удължат достатъчно
дълго, за да посрещне техните нужди (т.е. докато те са все още
живи). Когато Сталин и Мао бяха умрели, натискът за реформа в
Съветския съюз (4) и Китай (5) беше силен. Това беше гибелта за
СССР на края след 70 години кошмар за руския народ. Китай
най-бързо наближава тази магическа "70 годишнина "
и ръководството несъмнено го знае което отговаря и на въпроса
защо ККП (Китайската комунистическа партия) внезапно
(в последните няколко дни) слезе с усилие от пищния и корумпиран
червен килим от начина на живот на нейните лидери и
служители, тъй като те усетиха нарастващото мъртво вълнение
на народния бунт.

Швеция е надминала  както Русия така и Китай - тя се намира
в марксисткия бизнеса сега в продължение на почти 90 години. Как
тя е постигнала това, което със сигурност трябва да се брои за рекорд
в диктаторските системи? - Чрез комбиниране на марксизъма с
капитализъма още от самото начало и направени промени 
бавно чрез постепенни стъпки. Въпреки това - и шведските
началници на елита би трябвало да си вземат забележка от
това - няма система, която да може да гарантира, контролира
и знае всичко и всички достатъчно добре, за да се поддържа
абсолютно правило, нито чрез хитрост, нито дори анонимно от
фона зад политиците. 

В световен мащаб, експозето на елит е в ход сега в огромен
мащаб за последното десетилетие и въпреки че шведският елит
успя да се държи доста добре укрит даже до сега, заедно с
дейностите на полицейската ръка на тяхната социална служба, то
тях започват да ги промиват. Системата е под напукване от
известно време и тези пукнатини ще стават все по-широки, докато
втрещената общественост един ден го осъзнае всичко това и се
вдигне на бунт. Освен това, колкото по-глупав е  режима то все
по-интелигентни (и шеговити, щастлив съм да го кажа) смятаните
за глупави хора стават. Хората стават все по-образовани (това
е и другата причина тези елити да желаят да контролират Интернет).

Вижте какво стана когато активистите в домашното бразование и
семейните движения публикуваха това, което се случва в
шведския Гулаг. Летаргическото политическо и образователно
ръководство не може да направи по-добре, отколкото да прибегне до
клишета! Техният отговор на всеки въпрос за домашното
образование е най-досадно скучното и идиотското "Та налки
децата имат правото да ходят на училище" -твърдение. 
Тоест те са до толкова идиоти и хората са започнали да
осъзнават това, дори и обикновено послушните и конформистките
медии включиелно. 

И макар че за това никога не е било говорено (макар Лотта Едхолм
да го е загатнала) - не по-малко лудото клише, подразбиращо се, но
никога несъчленено, че "децата имат правото да бъдат иззети от
техните родители и да бъдат поставени под държавна грижа"
ще да е, но когато е правилно разбрано, предизвика вече едно
масово недоволство в страната. Това е и линията, която дори
Съветския съюз не е посмявал да премине, която обаче Швеция, за
нейния най-голям срам (ведно с други западни страни като
САЩ и Великобритания в момента) пристъпва - решението на
Китай, разбира се, поне през времето на Мао, бе да убие
всички дисиденти, заедно с техните семейства и роднини!

Шведският Гулаг е невероятен за тези, които си падат по
пропагандата, но колкото по-често истината бива публикувана,  
толкова по-правдоподобна ще става тя. Защото е социална и морална
отговорност за всеки гражданин да публикува и разпространи този
материал отново и отново, и отново, докато цяла Швеция и целият
свят научи за нея, може да я смеле, и докато реагират като
достойни човешки същества. И се надяваме, че след време това
ще е нещото което ще спаси САЩ от рязко пропадане в същия
вид кошмар. А той вече е доста напреднал в Obamanation и CPS вече
са придобили добре заслужена репутация като парии точно толкова
зли като и шведските социални служби.

И накрая, ще направя друго сравнение дори по-скандално, отколкото
направих по-рано между Швеция и Иран. Аз ще сравня един аспект
на Северна Корея в Швеция. И знам, Швеция е далеч от кошмара,
който е корейското въплъщение на Джордж Оруел 1984 , но Северна
Корея и Швеция са поне сходни във факта, че населението на
двете страни вярва, на тази цялата държавно генерирана
пропаганда въпреки подтисничеството. И подобно на северно
корейските тайна полиция и армия, които ще продължат
обслужването на техните комунистически лордове след като всичко
друго се провали и страната се срива в пепелта (както и ще стане, ако
тя не започне да се реформира, като Китай), тъй и системата на
шведски социални услуги и нейните помощници в съдебния и
психиатричния бизнес, заедно с техните услугващи ги индустрии
(да не говорим за еднакво корумпираният Съд на ЕС за Правата на
Човека), ще продължат да действат, докато останалата част не
колабира. Това е и моето предсказание, освен ако достатъчно
смели политици, социални работници, съдии и психиатри във
властта не хванат бика за рогата и не протестират шумно и не кажат
стига толкова! СТИГА! ДО ТУК!

Ако може да ми бъде разрешено да използвам една библейска
алегория, системата пласирана в Швеция, в Европейският съюз,
а всъщност и в целия Западен свят, не е по- различна от сместа
от желязото и калта, която се прогнозира, ще характеризира
политическата система на последните времена  преди месианската
ера да започне (7). Тя не е нито от типа на желязно чистото
диктаторство, което видяхме през 20-ти век като Нацистка
Германия, Фашистка Италия, комунистическа Русия, Китай, Корея,
Кампучия (Камбоджа) и на други места, нито пък е от чиста
глина като мекия корем на акула. Това е смес и от двете. Поради
тази причина, отнема мъдрост, да се знае кога да заобиколите
желязото и кога да потопите камата на истината в мекия глинен
корем. В сегашната система, трябва да сте малко като Luke
Skywalker избягвайки астероидите, докато ви изстрелват. Това
означава, че вие трябва да знаете какво правите, как да се укривате
от скалите и ракети, така, както и да познавате момента за
нападение и с каква сила. Защото врагът уважава силните,
познавайки, че собствените му слабини могат да бъдат
негова гибел, докато удря слабите грубо като закоравяло
хищническо животно, което е той. А мъдрите разчитат на
Висшата сила (6) за своя щит и насока, към която диктаторите
трябва да се държат предпазливо, защото, най-тържествено ви
уверявам, че те все пак са много религиозни хора, разбира се!

Сега ние навлизаме във финалната молба на добре документираното,
но до голяма степен  игнорирано от медиите дело Domenic Johansson
 (Доменик Юанссон), в едно от най-великите изопачавания на
Шведското  правосъдие и голяма петно ​​върху
корумпираните и заговорничащи съдебни, социални и 
психиатрични институции. Неспособността им да оценят
доказателствата безпристрастно и да издадат справедлива
присъда, връщайки момчето у дома си, където то принадлежи,
и да го представляват, както го правят у всички държавно-потиснати
семейства и домашни ученици навсякъде, не предвещава нищо
добро, нито за Швеция, нито за Европа или за бъдещето на
Запада като претендиращи да обичат свободата демокрации. 

Това означава, че Западът ще изгуби всякакво доверие в силата
на морала си в света и е малко чудно, че диктаторите с които водим
война в Близкия изток и на други места са ги назовават обратно
диктатури. Кои са те - Доменик го доказва както и това което
те правят с всички десетки хиляди други от държавата отвлечени
деца.

Тази кратка статия би трябвало да е била част от една книга, която
съм изследвал от дълго време до сега. Както и да е - по
причини, за които ще говорят друг път, които включват сили, които
не желаят такава книга да види бял ден, то това не е било
възможно - до момента. В същото време, всеки читател, който
обича свободата и правосъдието, независимо дали е
религиозен или нерелигиозен, притежава упълномощението
да  разпространява тази информация надлъж и нашир, доколкото
е възможно. 

Една финална битка е на път да бъде водена в скандала с Доменик
Johansson и ние трябва да излъчваме истината на висок глас. Аз ви
вярвам да се присъедините към мен в тази битка.

 Бележки под линията

(1) Jack Frost, The Гулаг на семейните съдилища: Guilty Дори
Когато Innocent, най-великия UK съдебен скандал! (Гулаг
публикации, POBox 9819, Braintree, Essex CM7 0BU): 2007 -
изложение на ужасите и трагедиите посетен на невинни и
уязвими деца и родители с "държавни служители" Обединеното
кралство се крие зад претенциите на фалшива "тайна".

(2) Моите Afternoons с Margueritte

(3) Има твърде много да се изброят, и твърде много, чиито истории
са все още предстои да бъдат изслушани.

(4) Orlando Figes, народ трагедия: Руската революция 1891-1924
(Pimlico, Лондон: 1996)

(5) Jung Chang & Jon Халидей, Mao: The Unknown Story 
(Vintage Books, Лондон: 2005 - може би най-важна и обективна
книга на комунизма.

(6) майор Ян Бьорклунд, министър на образованието на Швеция,
който настоява, че само тези, за които има възрази научни
доказателства трябва да бъдат научени в класната стая, трябва
(ако му проницателност е до задачата) признават, че
съществуването на Висшата сила и задгробния живот вече е
убедително научно доказва от видния американски неврохирург д-р
Александър Ебен в Proof на Heaven: Journey в задгробния живот A
Неврохирург е ( Piatkus , London: 2012).Неговата книга е
необходимо четиво за тези, които настояват за материалистичен
марксистки светоглед и че това се налага и на нашите деца в
областта на образованието с изключение на всички останали. В
много малко равен път, трябва да бъде conceeded да
материалистични и духовни школи на мисълта, силно предубедени
хуманистичната версия принуден на децата в държавните училища не
издържат.

(7) Данаил 2:33-34

Изображение на кредит: CC BY-NC-ND 2.0 (Flickr) / ashley.adcox    

•  
• Етикети: деца | Domenic Johansson | социализма | Швеция | тирания

Christopher CM Warren е роден в Сингапур,
с британските родители и израснал в Малайзия. 
Завършва университета в Оксфорд, Англия с
магистърска степен по биохимия и няколко квалификации в
Computer Science и системи за анализ от Лондон и Slough, той
продължи да се етаблира и води St.Albans College в Оксфорд,
частно училище за студенти, търсещи прием в университет, създава
Компютърния Департмент за частно училище в гр. Осло, Норвегия.
 Той е живял в Скандинавия през изминалия четвърт век, от
които последните 13 са били прекарани в Швеция. Неговото
плодовито писане включва исторически документи за Германия,
Исторически атлас на модерна Европа и Африка, хиляди богословски
материали и една книга, книга за домашното образование в
Швеция, роман трилогия, няколко интернет страници. Последната
му е уебсайт, защитата на правата на домашните
училища "в Швеция и може да бъде видяна в http://freesweden.net .
 Той в момента се е отдал на домашно обучение на три от седемте
си деца и е твърд защитник на либертарианските ценности.

Copyright © Christopher CM Уорън. Използва се с разрешение.

Посетете сайта на Кристофър

Моля, влезте, за да оставите коментар.

ИЗТОЧНИК:

http://www.americandailyherald.com/pundits/christopher-c-m-warren/item/
swedish-nightmare-the-social-services-department-long-arm-of-the-social-
dictatorship