Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2015 17:02 - Демонизирането на сърбите и Милошевич от стадната журналистика
Автор: latestnews Категория: Политика   
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.05.2015 17:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Стадната журналистика изопачава реалните факти
Демонизирането на сърбите и Милошевич е ярък пример за огромното влияние на подобни медии

Грегъри Кларк

Някои я наричат стадна журналистика. Другото й име е мързелива журналистика. Вместо да проверяват фактите, медиите предпочитат да повтарят това, което другите казват. А това, което другите казват, често е вдъхновено от хардлайнерите защитници на статуквото, които се стремят да налагат собствения си дневен ред с помощта на лъжливи информационни агенции, субсидирани изследователски центрове и наемни драскачи.
Пекин е честа жертва. Един от примерите е мита на стадната журналистика за масовото клане на студенти на площад Тянанмън през 1989 г. единственото, което трябва да направите, за да видите истинската история е да напишете "Тянанмън" в търсачката Google и да прочетете докладите не на друг, а на самото американско посолство в Пекин. Ще откриете, че така нареченото клане всъщност е било мини-гражданска война, докато разярени граждани се опитвали да спрат първоначално невъоръжени войници, изпратени да отстранят студентите, които свободно демонстрирали на площада от няколко седмици. Когато войниците най-сетне достигнали площада нямало никакво клане. Всъщност, нямало и почти никакви студенти.
Като свидетелство за уж твърде суровия китайски подход към Тайван често ни се казва как Пекин нарича тази територия "провинцията-отстъпник". Никога не ни се споменава източника на това название, защото то почти със сигурност не съществува (владея китайски писмено и устно, но никога не съм го срещал). Това, което Пекин казва е, че има само един Китай и че Тайван е част от него. Фактът обаче, че всички основни световни сили, включително САЩ са се съгласили, или са признали това рядко се споменава в международните медии. Пекин бива представен почти винаги като едностранно и насилнически заявяващ претенциите си към острова.
Смъртта на бившия югославски и сръбски лидер Слободан Милошевич изкара наяве най-лошите страни на стадната журналистика. "касапинът от Белград" беше любимото обвинение. Малко от журналистите се интересуваха от историята, която започва с факта, че по време на немската военна окупация на бивша Югославия,

около 1 милион сърби са били изклани от нацистите и техните фашистки съюзници-мюсюлмани

 и хървати - усташите - чиято бруталност според съвременници е шокирала дори нацистите.
Комунистическият режим след 1945 г. направи всичко възможно да успокои етническата омраза, възникнала от това клане. Въпреки това, спорадичните атаки срещу сърби от страна на усташите продължиха. След това дойде прибързаното признаване на Хърватия и Босна от страна на Запада за независими държави през 1991-92 г. това означаваше, че големите сръбски малцинства в двата региона трябваше да приемат управлението на бившите си потисници. Суровата враждебност беше неизбежна, като сръбското така наречено "етническо прочистване" в много случаи беше част от усилието да си върнат градовете и селата,. От които бяха толкова брутално изгонени преди 1945 г.
Наистина, имаше и жестокости, но не само от страна на сърбите. Един от най-ужасните случаи беше грубото изгонване на около 500 000 сърби от района Краина в Хърватия - акт на действително етническо прочистване, който рядко привлича вниманието на анти-сръбските критици, както и факта, че преди често споменаваното прогонване на 7000 босненски мюсюлмани от бившия сръбски град Сребреница, като някои бяха изклани, е имало системни кланета на сърби в околните села.
Истинските "касапи" в Югославия бяха американските, британски и немски плановици, които дирижираха разпада на тази някога етнически стабилна държава. Целта им: да се отслаби Сърбия, която беше възприемана като поддръжник на Москва и да се разшири западното влияние в дотогава неутралната територия на източна Европа. Тези хора трябва да са знаели как етническата омраза от миналото ще излезе на повърхността. Защото, както виждаме от Ирак и Дарфур днес, когато дълбоко вкоренените етнически или религиозни различия в една нация бъдат провокирани, жестокостите и дори масовото избиване са неизбежни.
Всеки цивилен гражданин, от друга страна, трябва да бъде разглеждан като реален или потенциален враг. Жестокостите могат да бъдат прекратени само с насилствено разделяне на съперничещите си групи.

В Босна обаче САЩ се противопоставяха
на разделението чак до 1995 г.,

твърдейки, че това може да създаде прецедент за етническо разделение и в Съединените щати. По случайно съвпадение, именно САЩ бяха първите, които приложиха политиката на изпепелената земя позната ни от Дарфур, със зоните си свободни от огън по време на войната във Виетнам.
Опитите да се обвини Милошевич за косовския конфликт бяха дори още по-едностранчиви. Сега вече знаем, че още през 80-те години САЩ и Великобритания подпомагаха и обучаваха етнически албански екстремисти от Армията за освобождение на Косово (АОК) да предприемат партизански военни действия срещу сръбското присъствие.незнайно защо законната съпротива на сръбската армия срещу тези атаки трябваше да се приема за поредната форма на "етническо прочистване". От нас се очакваше да вярваме, че сръбското малцинство от 10% е било решено да прочисти Косово от 90% албанско мнозинство.
По ирония терминът "етническо прочистване" първоначално бе измислен от АОК, и описваше целта им да прогонят всички сърби от Косово - цел, която сега вече е до голяма степен постигната с помощта на Запада. Това, което провокира голяма част от демонизирането на сърбите беше реч на Милошевич, произнесена в Косово през 1989 г. тя често се описва като расистки манифест, призоваващ за създаването на Велика Сърбия. Изглежда никой не си е направил труда да прочете въпросната реч. Ако го бяха направили, щяха да видят, че всъщност Милошевич е призовавал за расова толерантност, за да справят с напрегнатата обстановка, първоначално създадена от дълбоко вкоренената и отдавнашна албанска етническа враждебност към сръбското присъствие в Косово - присъствие, което едно време беше силно в тази бивша родина на сърбите, но значително беше ограничено от про-нацистките албански буйства срещу сръбските села.
Най-лошото обаче тепърва предстоеше. Принуден да напусне Косово или страната му да бъде бомбардирана,

Милошевич се съгласи
да изтегли силите си,

 при условие, че начело на областта застане уважавания умерен албански политик Ибрахим Ругова. Съединените щати обаче, в лицето на напористия си държавен секретар Мадлин Олбрайт настоя на младия и енергичен лидер на АОК Хашим Тачи. Когато Милошевич се противопостави на това, което реално би било смъртна присъда или изгнание за всеки сърбин., останал в Косово, НАТО започна вандалските си бомбардировки над Сърбия, за да го принуди да се подчини. После АОК под ръководството на Тачи продължи да прогонва все повече сърби, евреи и други малцинства от Косово и започна да атакува и южна Сърбия и Македония като част от кампанията си за създаване на Велика Албания.
Днес Тачи отрича дори ролята на ООН в Косово. Междувременно Сърбия, чиято икономика до голяма степен беше разрушена и трябваше да се справи с почти 1 милион бежанци от Хърватия, Босна и Косово, все още страда от демонизирането си. Стадната журналистика е мощно оръжие.

source / link
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=11940&format=html




Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: latestnews
Категория: Политика
Прочетен: 730322
Постинги: 1500
Коментари: 471
Гласове: 216
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930