latestnews :: Зад "Оранжевата революция" в Украйна стоят САЩ и М. Олбрайт

«07 февруари 2005 Въпреки че голяма част от западните медии представиха “оранжевата революция” като спонтанно движение, порив към демокрация, ако се вгледаме отблизо, забелязваме, че спонтанността е породена по-скоро от тружениците на ЦРУ, отколкото от самите украинци и че присъствието на многобройни фашистки елементи в това движение чувствително ограничава демократичния му дух!

Положението в Украйна преди тези събития

В крайна сметка победител от третият украински тур е кандидатът, поддържан от ЕС и САЩ. Резултатът не можеше да бъде друг, като се има предвид колко сили и долари заложи западът в играта, за да мине Украйна в евро-атлантическия лагер.

Въпреки това силните позиции на считания за “проруски” кандидат (43% от гласовете), показва ясно, че още нищо не е решено във вътрешнополитически план. Това директно вмешателство на западните сили, които подкрепят “добрата Украйна” срещу “лошата Украйна”, би могло да ожесточи отношенията в страната до степен да се създадат условия за гражданска война, какъвто беше случаят в бивша Югославия. Още не сме стигнали до там, разбира се, но тази “възможност” съвсем не плаши западняците, в смисъл, че това им позволява да скрият реалните цели на този конфликт: битката около приватизациите и присвояването на предприятията от различните икономически групировки.

Що се отнася до широките украински маси, тяхното социално или икономическо положение съвсем не се е подобрило в периода след обявяването на независимостта през 1991 г. Между впрочем, тази независимост е съвсем относителна като се има пред вид тесните икономически отношения с Русия (1), които се дължат най-вече на украинските енергетични нужди, и на вековните културна близост, която свързва двата народа. (...)

Годините на икономическа депресия, на спад на жизненото равнище, на повсеместна корупция надделяха над надеждата, породена с края на “реалния комунизъм” (бюрократичен капитализъм) и предопределиха нагласата на болшинството украинци, живеещи в страна, изтощена от авторитарния режим на Леонид Кучма (президент от 1994 г.). Трябва да се подчертае, че президентът Кучма бе активно подкрепян от САЩ по време на предишните избори, които той спечели с 58% от гласовете срещу 39% за Симоненко – кандидата на украинската ком-партия, която и до момента остава втора по сила в парламента и първа по брой активисти. Но Кучма, който без съмнение смяташе, че ще е достатъчно да изпрати в Ирак украинско пушечно месо, за да остане под крилото на чичо Сам, биде изоставен от покровителя си.

Кои са двамата противници днес? Виктор Януковиц, открито подкрепян от Путин, е премиер от ноември 2002 и член на “Украински Области”, която спечели 12% от гласовете на последните парламентарни избори. Той е популярен най-вече в индустриалните, източни и южни райони, населени най-вече с руснаци.

Бастионът на неговия съперник – Виктор Юшченко – е в западната част на страната, в райони, където процъфтява украинският националистки радикализъм. Юшченко, който е член на коалицията “Наша Украйна” (24% от гласовете на последните избори и 102 места в парламента) взе мястото на Кучма в американското “сърце”, което няма приятели, а само интереси.

Въпреки, че Юшченко със сигурност е по-малко корумпиран от своя противник, една част от неговото обкръжение все пак е замесена в мафиотските кръгове, които управляват страната от независимостта насам.

Такъв е случаят с Юля Тимошенко, известна като “Passionaria” в западната преса, но която украинците наричат просто “газовата принцеса”, след като стана явно участието й в разни далавери по време, когато управляваше един консорциум. Юшченко далеч не е новото лице в политиката, за какъвто ни го представят: той е в основата на сегашната политическа конфигурация – повече и от Януковиц, бил е премиер, шеф на Националната банка, и подобно на други бивши премиери и депутати, е заемал различни постове във властта, която сега критикува.

След революцията на розите в Грузия, идва революцията на кестените в Украйна

Когато “оранжевото” движение се отприщи – нова “кадифена революция” – западните медии заговориха (както и преди за Грузия и за Сърбия) за спонтанност, за вълна тръгнала от дъното, за голямо демократично движение и за изплуването на гражданското общество на политическата сцена. Какво се случи всъщност?

Това, което показваха повече от седмица по телевизията, дава много непълна картина на положението в Украйна. По-голяма част от кадрите бяха снимани в Киев, на площада на Независимостта и те показваха добре облечени хора, каквито могат да се видят в който и да е голям градски център. Но трябва да се отбележи, че след края на “комунизма” цените на жилищата бяха либерализирани и скочиха неимоверно в центъра на Киев и на другите големи градове, така че на практика бедните хора бяха изгонени от там. Още повече, че в центъра са офисите на всички чуждестранни фирми и украинските банкови институции. В последствие заплатите там са три пъти по-високи от средното за страната. Така, тази градска “тълпа”, истинска “средна класа” не отразява селската и работническа Украйна в останалата част от страната (където, над 30% от населението живее под капиталистическия “праг” на бедността). Съответно най-малкото, което може да се каже за официалните приказки, които лансират версията за “вълна на гражданското общество” е, че са подвеждащи (2).

За няколко дена се издигна истински палатков град в самия център на Киев, с електро-генератори и походни кухни, които работеха 24/24 часа, за да подсигуряват нуждите на безспирния митинг. Самолети, влакове и автобуси караха манифестанти от западните области на страната към столицата... В крайна сметка тази спонтанност е доста относителна, а намерените толкова набързо финансови средства са огромни.

Разбира се това движение не би могло да се разгърне, ако в страната нямаше силно недоволство, но оранжевата “революция” е преди всичко рожба на експлоатацията на това недоволство от крайно десните и нео-либерални групировки, създадени и контролирани от САЩ.

Зад оранжевата “революция”... седят САЩ и Мадлин Олбрайт

Това движение е съставено от множество елементи. Те се преплитат едни с други и връзките между различните и разнообразни асоциации, мрежи и “неправителствени” организации са толкова много, че е трудно да се разграничават. Но рано или късно, винаги откриваме, че финансирането или експертите идват от запад и най-вече, разбира се, от САЩ.

Изключително важна роля в оранжевото движение изигра “Пора” (“Време е!”). Тази, преди всичко студентска организация, организираше манифестациите и концертите и е в ядрото на екипа на Юшченко. “Пора” беше създадена от коалицията “Свобода на избор”, която обединява 300 украински “неправителствени” организации и която бе създадена през 1999 за подготовката на изборите през 2004. Целта на “Пора”: “Създаването на широка мрежа от доброволци с цел да се проведе национална информационна и образователна кампания, която да гарантира глсоподавателното правото на гражданите”, и провеждането на “негативна” информационна кампания, която да изобличи неизправностите на настоящия режим (една друга организация – “Знаю” – беше натварена, със задачата да проведе “позитивна” кампания, която да обясни на хората какво можело да променят изборите).

“Свобода на избор” е подкрепяна от посолствата на САЩ, Канада и Великобритания и не го крие. Тя е подкрепяна от Мадлин Олбрайт от National Democratic Institute (NDI), от International Renaissance Foundation (IRF), украинската антена на Джордж Сорос, Eurasian Foundation (финансирана едновременно от Щатското правителство и от Сорос), от Световната Банка, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Агенцията за международното развитие на САЩ, Фондацията Конрад Аденауер, германския Христиан-демократически съюз, Freedom House на бившия директор на ЦРУ Джеймс Улси... Нищо и половина!

Над снимка с Джордж Сорос:

„В страните от Източния блок беше лесно да се даде обяснение за отворено общество: то беше обратното на Комунизъм.” Д.С.

RED VOLTAIRE: George Soros, especulador y filбntropo
Rйseau Voltaire: George Soros, spйculateur et philanthrope

Сколько стоит революция? Это хорошо знает Сорос http://www.compromat.ru/main/saakashvili/soros.htm

“Пора” взима пример от дейността на доброволческите мрежи „Отпор” и “Хмара” (“Достатъчно!”), които спомогнаха за свалянето на президентите съответно на Сърбия през 2000 и 2003, и на Грузия през 2003 г. Голяма част от лидерите на “Скункса” са карали квалификационни стажове направо в Щатите (например на 9-ти март миналата година бе проведен “образователен” семинар във Вашингтон).

Но най-важна роля за подготовката на новите мрежи в Грузия, в Белорусия, а сега и в Украйна изиграха членовете на сръбското движение „Отпор”. След като свалиха Милошевич, тяхната цел беше да изнесат тяхната борба извън границите на сърбия в името на една “ненасилствена” или “кадифена” революция. Тези техники проработиха в Грузия, където на Шевернадзе му се наложи спешно да се оттегли, те се провалиха в Белорусия с движението “Зубър” (“Див бивол”), а сега са на път да успеят в Украйна.

В един доклад на фондацията Джеймстаун четем: „“Отпор” обучаваше членове на мрежата “Пора” под покровителството на програмата Гражданско участие на изборите в Украйна (Citizen’s Participation in Elections in Ukraine), управлявана от гореспоменатите Freedom House, NDI и IRF и финансирана от Агенцията за международното развитие на САЩ”. Трябва да се отбележи, че в изпълнителния комитет на фондацията Джеймстаун са споменатият по-горе бивш шеф на ЦРУ Улси и... Збигнев Бжежински.

Текст над снимка на младия Збигнев Бжежински опипващ автомата на млад брадат мюсюлманин в униформа:

Въпросният Бжежински заслужава специално внимание: бивша дясна ръка на Клинтън, той е стратег на разпадането на бившия съветски блок, на контрола на ЕС, на спъването на развитието на Китай и на появата на “умерен” ислямизъм. Спомняме си как през 1995 г. той призна, че въоръжени командоси на ЦРУ са проникнали в Афганистан през 1980 г., шест месеца преди пристигането на съветската армия и че те са обучили “радикални ислямисти” с цел на първо място да бъдат убити учителите и лекарите от афганските села, така че да се остави свободен терен за ходжите (интерю публикувано в Le Nouvel Observateur).

Необходимо е да споменем програмата на “Пора” и на Юшченко, за да разберем причините на това движение, което изглежда по-скоро да е създадено екс нихило от американците, отколкото да е продължение на вече съществуващи сили.
“Пора” проповядва официално неолиберализма и хвали краткия период, през който Юшченко беше премиер, за това, че е “отворил” страната за чуждестранното финансиране и за западните фирми и е развил евро-атлантическите връзки за сътрудничество. Той лансира голяма приватизационна кампания и умножи контактите и сделките с анти-путьовската фракция на руската олигархия – тази, която вярва в абсолютния либерализъм и е против всякаква намеса на държавата – ако не броим... нуждата да се поддържа реда в страната.

С други думи, победата на Юшченко означава все по-голямо разграбване на обществения сектор и унищожаване на големите национални предприятия, наследени от “комунистическия” режим и оставени на разположението на западния капитал (поне що се отнася до по-рентабилните от тях). Това обяснява факта, че голяма част от традиционната работническа класа, която още е доста силна в Украйна – най-вече в източните области, гласува за Януковиц или по-скоро – срещу Юшченко. Това обяснява и защо украинската ком-партия отказа да призове гражданите да гласуват на втория тур на изборите.

Що се отнася до “Движение за демокрация”, множество от неговите активисти са били обучавани едновременно от CPE (Center for Political Education), който обслужва интересите на “младите украински предприемачи” и от УЦеНПИ (Украински Център за Независими Политически Изследвания), финансиран от британското и канадското правителства.

Крайно десните дебнат

Но “оранжевото” движение не се базира единствено на “Пора”, чийто граници впрочем са неясни и преплетени с тези на други организации. То се ползва и с подкрепата на крайно десни националистки и нео-нацистки формации от западна Украйна. Една от тях е националистката организация УНА-УНСО, която е открито расистка и фашистка и която използва, като символ, стилизирана свастика. Нейният шеф, Андрей Шкил, говореше от името на коалицията на Юшченко, в качеството си на член на неговата парламентарна фракция. И въпреки, че едно лице – Олег Тиагнибока биде отлюспен от коалицията, заради това, че е защитавал пронацистките сътруднически хайки от Втората световна война, други като например Организацията на украинските националисти и Конгреса на младите националисти, които са също толкова антисемитски и нео-нацистки настроени, не бяха изгонени. Коалицията “Наша Украйна” на Юшченко е съюзник на национал-популисткия блок “Отечество” на Юля Тимошенко, в който членуват множество истински фашисти. Без да броим Униатската църква, която беше силно компрометирана за сътрудничеството си с нацистите още по времето на Втората световна война.

Ултра десните, фашисти и анти-семити, подкрепят Юшченко, въпреки че той официално се държи настрана от тях. (...) Синегогата в Киев беше атакувана от протестиращи, а еврейските организации решиха да затворят помещенията си за седмица в цялата страна. (...)

За американското правителство, тук става дума за кръстоносен поход срещу Русия и “комунизма”, а следователно и срещу тероризма. И точно както след Втората световна война този елемент е считан за по-важен от всички други – включително и от борбата срещу фашизма: да припомним, че САЩ приеха множество нацистки учени и специалисти, за да развият икономиката си и спомогнаха за бягството в Латинска америка на стотици еСеС-овци, които изиграха ключова роля в антикомунистическата борба.

В балтийските страни, както и в Украйна, съществува тенденция националистите да умаловажават стореното едно време от “сътрудниците”. В почти всички съвременни украински публикации, единственият обвиняем за сътрудничество с нацистите е Сталин. Оказа се, че украинските (и балтийските) еСеС легиони били загинали на източния фронт само, за да се борят срещу болшевишкото варварство в рамките на това, което не било нищо повече от “европейска гражданска война” (5). Така се измиват ръцете на ватиканската и униатсата църкви и на политическите класи, сътрудничили с нацистите. Такива тези имат неминуемо като ефект да рехабилитират фашизма, смалявайки го до най-видимата му и неуспорима (за момента) част: холокоста.

Американските цели

Накратко те са следните:
- да се попречи на икономическата интеграция между западна Европа, Русиа, Китай и Япония;
- да се забави изплуването на Русия на международната сцена;
- да се контролира пътя на руския петрол;
- ...и по-специално за Украйна, да се направи така, че американският капитал да завземе ключовите и печелившите сектори в страната.

За да се осъществят тези цели, могат да се приложат различни стратегии:
Според първата, в която главни участници са Бжежински (който иска да разпердушини Русия, Азербейджан и Иран), Мадлин Олбрайт (истинския посланик и организаторка на “демократичната субверсия” в страната) и Кондолиса Райс, е необходимо Русия да бъде отслабена, а Путин – отстранен.

Но от друга страна, част от администрацията Буш и Колин Пауъл са по-предпазливи и дават преимущество на Близкият изток. Те считат, че не трябва да се стига много далеч в действията срещу Путин, защото той още може да послужи в “борбата срещу тероризма” и в името на този компромис чеченските сепаратисти продължават да бъдат жертвани и до момента.

При всички положения, каквато и да е стратегията, в основата на американската политика в тази част от света се крие доктрината, изработена от National Endowment for Democracy (NED), създадена от ЦРУ след загубата във Виетнам, според която операциите, решени от американската централа, трябва да се извършват от “неправителствени организации”. И парите за това не липсват: според данни на International Renaissance Foundation (IRF), последната е дала повече от 50 милиона долара от 1990 г. насам, за да подпомогне различни неправителствени украински организации (от няколко години потокът чувствително се е засилил и се равнява на повече от 5 милиона долара годишно). Например, управителното тяло на “Пора” получава средна заплата от 2000 долара месечно, които идват от САЩ като “помощ за демокрацията”.

Хората, които хвалят тази демокрация, са готови да плюят на нея в момента, в който интересите им го изискват: като например клетвата пред библията на Юшченко, в парламента, когато той се провъзгласи за победител на изборите; в този ден само 191 депутата се бяха записали, че ще участват в работата на парламента, а необходимия кворум за приемане на резолюции е 226 гласа! Това замирисва на... демократичен преврат!

Друг пример – сондажите: проучванията, които изкараха Юшченко победител, веднага след затварянето на избирателните бюра, след първия втори тур, бяха проведени от фондацията “Демократична инициатива” и от центърът “Разумков” и бяха финансирани от споменатата вече IRF... Значи, тези, които организираха сондажите, както и тези, които трябваше да бъдат независими наблюдатели на изборите бяха субсидирани от същите сили, които спонсорираха и подкрепяха кампанията на Юшченко.

Подпис: JPD

Бележки:
1. Русия е най-важният търговски партньор на Украйна: 18% от износа и 36% от вноса, далеч преди Германия (съответно 6% и 9%).
2. Да си припомним подобното движение в Грузия: така наречената поява на гражданско общество, което “вдигна” страната, в крайна сметка бетонира на президентстото кресло Сакашвили с 97% от гласовете! Къде в такъв случай е гражданското общество? Кой може да говори за демокрация в Грузия една година по-късно? Никой.
3. Става дума за 3000 активисти и 15000 члена. Което не е кой знае колко много за страна с население от 48 милиона души.
4. Трябва да отбележим, че Социал-демократическата партия на Украйна (чийто лидер, г-н Мороз, е в списъка на възможните министър-председатели), въпреки съмнителните си съюзници, влезе в “оранжевата” коалиция без ни най-малко да се колебае.
5. (Теза, която е съвсем на мястото си като се има предвид новият американски прочит на историята: според анализите и документите, обнародвани от ЦРУ, отговорни за смъртта на 6-7 милиона души през войната са нацистите и СССР. Така, виновни за холокоста са едновременно “комунисти” и нацисти. Което банлизира същия този холокост, защото в крахна сметка го свежда до нивото на “баналните” други няколко милиона убити.)...»