2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Галина Цекина от Белоградчик е леля на Марио, който спаси момче, паднало в скалите. За постъпката си той бе сред “Достойните българи” за 2013 г.
От 4 месеца в семейството на Галя Цекина от Белоградчик има още един член с тази фамилия - 8-годишния Данаил, за когото тя се грижела като приемна майка в продължение на 5 г.
Момченцето било Първанов по фамилията на биологичната си майка до 5 май т.г., когато било осиновено от Галя и съпруга ѝ. Те предприели тази стъпка, защото не искали да се разделят с него, а разбрали, че детето е обявено за международно осиновяване и за малкия има запитвания от семейства от Англия.
50-годишната нГаля има един роден син, който е женен и има дъщеричка, а след осиновяването на Дани тя станала приемен родител на 15-годишния Цветлин, когото взела от социалния дом в Берковица. Сега къщата ѝ е пълна и тя е щастлива с децата около себе си.
В сърцатостта ѝ не би имало нищо впечатляващо и никой в Белоградчик не би обръщал внимание, ако тя не беше пълна противополжност на сестра си Марияна. Тя изостави 4-мата си синове, сред които и Марио Тихомиров.
На 23 ноември 2012 г. 15-годишният Марио спаси с риск за собствения си живот момченце от Белоградчик, паднало в пропаст в подножието на Белоградчишките скали.
Тогава Марио живееше в дома за деца “Надежда” заедно с останалите си трима братя. Докато бил в градината пред сиропиталището, чул викове за помощ от скалите. Тичешком отишъл и видял, че в дълбока цепнатина между скалите лежи дете. Без да се замисля, Марио се спуснал в нея и изнесъл на гръб пострадалото дете. Занесъл го до най-близкото шосе и спрял кола, за да го откарат в Спешния център.
След последвало лечение в монтанската болница пострадалият Мишо, на 8 г., се е възстановил напълно. За постъпката си Марио бе награден в инициативата на “24 часа” и БНТ “Достойните българи”.
Още тогава Галя споделяше болката си, че сестра ѝ е зарязала момчетата, но не се е отказала от тях, за да имат шанс да намерят истинско семейство, ако някой пожелае да осинови някое от тях.
“Говорила съм с нея, но тя и дума не дава да се изрече аз да гледам момчетата. Родна сестра ми е, но сме коренно различни”, казва Галя. Сега болката за съдбата на племенниците ѝ е още по-голяма, защото отличникът Любо, който миналата година бе приет да следва педагогика, се отказал от ученето и се е прибрал в Белоградчик.
Марио, който имаше шанс за по-различен живот, два пъти повтаря IX клас, ядосва се леля му. Вече е навършил 18 г. и не живее в социалния дом, а се движи между Белоградчик при майка си и на село при баща си Минко. В сиропиталището сега са само по-малките Йоан и Габи.
Заради лоши съветници около Марио през 2013 г. той изпусна възможността да тренира футбол в детско-юношеската школа на “Левски” и после съжаляваше за това. Вече е разбрал и че славата е преходна, защото след първата година, в която бе истинска звезда и за него и тримата му братя животът бе низ от чудеса, сега за него никой не се сеща.
Проблемите му в училище започнали още когато момчето попадна във фокуса на медиите и почти цяла година бе обект на огромен интерес. Пътуването му за участия в събития и телевизионни студия повлияли на успеха му в училище и той не успял да завърши VIII клас, а му се наложило да държи поправителен по един от основните предмети.
И докато Галя не може да помогне на племенниците си, прави това за чужди деца. Преди 4 г. и половина станала първият приемен родител в Белоградчик.
Съвсем случайно, докато пътувала във влака, жена разказала, че дъщеря ѝ работи в “Социални грижи” в София и че в момента прави кампания за приемни семейства.
“Като се прибрах у дома, разказах на съпруга ми и още на следващия ден отидох в дирекцията за социално подпомагане в Белоградчик да подам документи.
Проучиха ме, минах през задължителните медицински изследвания и 4-дневно обучение в Монтана, но после всичко спря”, разказва Галя. И досега помни датата 19 април 2011 г., когато ѝ се обадили, че едно момченце трябва спешно да бъде настанено в приемно семейство. “Щом видях Данаил, разбрах, че това е детето, което си бях пожелала. От първия ден ме нарича мамо и всички много го обичаме”, с насълзени очи разказва Галя.
Миналата година обаче ѝ казали, че момчето е включено в списъка за международно осиновяване и за него има запитвания. Това я отчаяло, а когато и Дани разбрал, че искат да го осиновят в чужбина, много плакал.
“Мамо, няма да ми се сърдиш, но като дойдат да ме видят, ще ги хапя, ще ритам, ще ги бия, но няма да ходя никъде”, казал малкият.
Галя и мъжът ѝ не се колебали и решили те да осиновят момчето, към което силно се били привързали. Подали документи преди Нова година и на 5 май т.г. процедурата по осиновяването приключила. Галя се грижи да не прекъсва връзката на момчето с по-малката му сестричка, която е в приемно семейство в с. Раковица./http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4945120
Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти