Елин, която открадна детето си 2 пъти „На една шведска майка соц служби конфискуваха детето, че имала прекален очен контакт с детето, а на друга – че очен контакт с детето липсвал” Уула Ерикссон, бивш член на Северния Комитет по Човешките Права в Скандинавия ... „На 4 юни 2016 г. в. Афтонблоодет публикува един нотис, за това как едно 10-месечно шведско бебе било откраднато от един семеен дом до гр. Ескилстууна. Не му обърнах внимание, и на 29 юни не знаех нищо за това как намиращите се под полицейско издирване крадци на деца по случайност били заловени извън Линдесберй в едно червено Пежо. Двигателят им спрял да работи. Баба Моника била забравила да зареди с бензин. До нея седяла Елин, и в задната седалка бебето-момиче, което незабавно било отведено в един дижурен дом на таен адрес на 50 мили от там. 4 месеци по-късно срещам Елин, която сега е на 18 години и е съдена за престъплението собствено отношение с дете. Със собственото си дете. Това е историята на Елин. ПОДОЗРЕНИЯТА На 11 юли 2008 г. седемнадесетгодишното момиче Елин ражда за три часа и без болкоуспокоително едно добре изглеждащо бебе-момиче, 2,7 кг, в болница Худдинге. Бащата присъства на раждането и Елин е щастлива. Но персонала в общежитието за подкрепа Бригган в гр. Стокхолм, където Елин живяла 6 месеци, вече се безпокои как ще продължи всичко, в зависимост от предишните проблеми на Елин. Елин има нужда от помощ, смятат те. Това обаче не го смята Елин. След 7 седмици като майка тя желае да се премести да живее на друго място. Едно лице за подкрепа е достатъчно, смята тя. Същевременно обаче персоналът твърди, че е вършил наблюдения по какъв начин Елин държи детето си като го храни с бутилката с биберона. НАБЛЮДЕНИЯТА Елин казва, че е прекрасно да е свободна по майчинство. Освен сутрините, когато се опитва да накара бебето да заспи отново. След нея върви често Ти Ви 4 за компания с включена камера. Изглежда един от женските асистенти се гневи от това. Същата не смята, че Елин трябва да топли веллинг в микровълновата печка. Елин се среща с персонала два-три пъти седмично, около 20 минути. Тя не знае какво твърдят те за бебето Д. Че то изглежда спяло много. Детето се усмихва на непознати. И защо то вика само единични пъти? Страда ли бебето от депресия? Това не бива разследвано. Но психологът (който според Елин е срещал детето 2-3 пъти) е готов през ноември с един анализ: „Видях обезпокояща тенденция у детето, което още сега изглежда се е приспособило към една среда, която не стимулира и не взима под внимание нейните нужди”. МЕХАНИЧНАТА МАЙКА И все пак никой не твърди, че бебето Д. е спешно недоглеждано. Обратно. Но те правят няколко наблюдения над Елин: - Оставила бебето у дома и отишла в пералното помещение. - Дала му веллинг предназначен за бебета от шестмесечна възраст нагоре и я тренирала да седи подкрепена с възглавници. - Пуснала й филма “Pocahontas”. - Позволила на съсед да гледа детето докато отишла да пазарува. - Хранела бебето без да разговаря с него и без да държи визуален контакт с него. - Държала бебето обърнато навън. - Спала до 12 през деня. Персоналът разговаря със сестрата в Детската Здравна Централа Бйе Вйе Сйе. Там те получават подкрепа. Сестрата знае вече всичко за младата майка. КАРТИНАТА НА ЕЛИН - Срамувам се от това, което са написали тук, казва Елин когато ми подава акта от 2006 год., когато тя на 15 години си преобърнала денонощния режим и престанала да ходи на училище. Неотдавна си сменила малкото име. Елин не желае да е повече Елин. Тя живее в къща от редицата къщи в Нинесхамн и има три по-стари полу-сестри и братя . Родителите й се развели когато била малка. Елин е жизнена, трудно й е с връзки и с работата в училище и към нея прикрепват БЮП (Детската и младежка психиатрия). Майка Моника работи нощна смяна като медицинска сестра и й е трудно да издържа. Когато Елин започва девети клас, на семейството е трудно. Моника е срещнала един мъж, има още тинейджъри в къщата им. Елин отсъства от училище и се кара. Те пробват да накарат Елин да живее в собствен апартамент, където и Моника да живее по-голяма част от времето. Но конфликтите стават повече. Елин престава изобщо да ходи на училище, извършила престъпление и се самонаранила, без никой да може да я накара да се върне на училище и да се държи като хората. За своето „социално разрушаващо поведение”, както се казва, завеждат Елин в Лонганесскуллан в Екшьое, където тя остава там една година. Крайната преценка на училището е, че на Елин като 16-годишна липсва диагноза, но има емоционални затруднения и има нужда от подкрепа. Специалистът по детска и младежка психиатрия Пер-Улоф Бьорк смята особено, че Елин силно се съпротивлява на принудата. Той смята това за нейния специфичен проблем. Това го смята същото и с естрата в Бйе Вйе Сйе – която без знанието на Елин е прочела целия й акт. НАМЕСАТА „Елин се опитва, но това не е достатъчно”, казва същата сестра към персонала в Бригган. Те държат една среща. Някой е видял, че детето е потърсило контакт с очите си с Елин, която не му отвърнала. Те разговаряли със социалната служба в Нинасхамн и всички смятат едно и също. Сега вече Елин трябва да приеме помощ!На 11 ноември следователите от Нинасхамн пътуват до Елин с едно-единствено изискване: Елин трябва да замине да живее в семеен дом в Ваксхолм, където пет други тинейджъри живеят. Но Елин не се намира повече под Ел Вйе Ю. Тя желае да може да прави свой собстен избор. Тя им отказва. Следобеда същия ден стоят девет души пред вратата на Елин. Петима от тях са полицаи. Четирима са окупирали кухнята. Бебето Д. не се намира там. Защото Елин е успяла да звънне на приятеля си, който е отвел детето. ОТВЕЖДАНЕ С ПОЛИЦИЯ 4 дни по-късно социалната служба в Нинасхамн отпътува с полицаи до дома на баба Моуниака, к оято живее в Линдесберй. Те знаят, че бебето се намира там. Полицаите газят в снега отвън и светят с фенерчета през прозорците. Бебето Д. спи в количката, леглото не са успели още да го обтегнат. Елим плаче и моли да ги последва и тя. От този ден Елин сменя отношение. Сега тя настоятелно моли да бъде пласирана в дом за разследване където да я разследват каква е като майка. Тя ще повтаря това същото и в социалния съвет (Сусиолнемнден), пред чиновниците, пред полицаите които я гонят, и пред съдилищата които я разпитват. КОНФЛИКТА „Вие сте бавно развиващи се”, е крещяла Елин на разследващия от социалните служби. А може би и по-страшни неща? Елин е силно волева и има темперамент. Съществува, както го схващам аз, подмолен гняв против Елин в 15-сантиметровия увод написан от социалните служби през м. декември 2008 г. Те изброяват подробно т. нар. „ мероприятия в подкрепа на Елин” : контактното семейство, Пйе Бйе Ю-лагер , дом за разследване, летен лагер, семейна терапия, Ко Бйе Тйе-лечение. С големи подробности представят как Елин се държала към останалите момичета в дома: „Начинът на Елин да се изразява пред другите, лесно се възприемаше като арогантен и надменен”. Нищо не е споменато как останалите момичета са се държали пред Елин. Повечето били престъпни и имали проблеми с различни злоупотреби. Елин видяла 12-годишна да се самоубива. Нищо позитивно не казват за Елин. С едно изречение споменават, че тя сама се сдобила с място на практикант в детска градина. Там на Елин й харесвало. Как е била възприемана от персонала на детската градина, това никой не е разпитвал. СЪДА Преди всичко Елин се надява. Тя не е типичен случай за съда Ленсреттен, който на 21 януари води преговори за конфискуване на бебето Д. Родителските грижи обикновено се касаят за злоупотреби и за психични болести. Нищо от това не важи за Елин, тя дори не пуши. Тя казва освен това да и Амин при пласиране в един дом за майки с деца. Но социалните служители не желаят. Първо Елин трябва да си признае своите собствени недостатъци. Преди това Елин не трябва да бъде разследвана, защото тогава само ще се опита да докаже, каква прекрасна майка тя може да бъде. Сега Елин се отчайва. Тя не вижда пробив в зида. И тя си мисли: „Нямам нищо което да изгубя”. ОТВЛИЧАНЕ НОМЕР ЕДНО „Жал ми беше за Елин”, казва Моника за това как тя щеше да й съдейства в престъпленията. Моника я мъчат чувства за вина. Тя бе лицето, чувствуващо се безвластно, което извикало социалните служби. Затова тя е заедно в плана на Елин да намерят малката Д. и да открият един психолог, който да потвърди, че Елин разбира се една добра майка. Купът бил лесен за провеждане. Елин имала редовни свиждания с бебето Д. На 27 февруари в Сьодертелйе те изчезват – и баба, майка и бебе са обявени за издирване от полицията. ЛОВЪТ Това е едно странно разследване над което е седнал криминален инспектор Пйетер Стоул. Той говори редовно по телефона с издирваната крадла на деца, която той намира за „много приятна”. Тя си признава, и обещава да се върне обратно директно щом получи едно пласиране „майка и дете”. Пйетер Стоул звънва тогава веднага на социалната служба с радостната новина, но получава отговора, че това „не е възможно да бъде проведено”. Пйетер Стоул не знае какво да си мисли. Дали наистина е така, Елин да е изгубила детето си защото не го е гледала в очите по време на храненето му? Той разговаря с дижурната майка, която му казва, че малкото момиченце „... излгеждало много депресирано и те се страхували да не изпадне в психоза”. ЗАЛАВЯНЕТО Елин и Моника живеят у приятели и теглят детето в шейна на ежедневни разходки. Бебето го търсят в зелен гащеризон, тъй че те му купуват нов. В един от случаите ги разпознават, но им се удава да избягат с кола по горски пътища. Парите свършват. Тогава те пътуват до Линдесберй, където Моника може да замества в домашната служба. На 14 май ги залаявят, на мястото за игра до къщата на Моника. Тогава за издирвани почти три месеца. Когато Елин трябва да стане до тоалетната в полицейската станция в гр. Ъребру, една жена-полицайка се предлага да държи детето, но отива до социалните служби които се намират в същата постройка. Там бебето Д. крещи два часа. ОТВЛИЧАНЕ ДВЕ Бебето Д. го откарват обратно до родителите от дижурния дом, тя е безпокойна и хленчи. Те трябва да я държат между тях в леглото им през нощта. Няколко седмици по-късно социалните служби срещат в Нинесхамн бащата на бебето Д., който сега знае, че ще бъде екстрадиран. Жално му е. Той казва, че Елин може да има недостатъци като майка, но че тя ще има отново деца – и как ще издържи тогава? Това, за което той не разказва, е, че вече съществува един план. На 3 юли той, Елин и Моника отпътуват до дижурния дом и изчакват възпитателната майка да вземе останалите си деца от училище. Тогава те влизат. Взимат бебето Д. от прегръдките на възпитателния баща. Навън в градината Моника чака с кола с отворени врати и с включен двигател. Елин все още вярва, че може да натиска социалните служби за една услуга. КНИГАТА Но социалният съвет става по-убеден, че Елин е една лоша майка. Която излага децата си на това, да се намират в бягство! Те се облягат също така върху една книга за връзки между хората, написана от психолога-професор Андерсш Бруберй. Разговарях с него. Той казва, че „сигнали за не-свързани” новородени се касае за избягван контакт с очите, загуба на тегло и степента на утешение”. Че децата са доволни, може в най-лошия случай да се касае за предаване. Те са отказали да изискват, тъй като не са получили отговаряне със същото обратно. Но това може да касае и темперамента на детето. Има спокойни деца. Важно е да се разбира разликата. И Андерсш Бруберй препоръчва метода да впишат майка и дете в една клиника, която да филмира тяхната връзка. Еднакво важни са разговорите с майката. Или накратко: едно такова разследване, което е отказвано на Елин. ЕПИЛОГ Как се появи думата „психоза”? Един от много въпроси за които се хващам аз докато чета документите за случая Елин. Някой път през миналата година, дижурната майка получила информацията, че петмесеци голямото бебе рискувало да стане сериозно психично болно. Как знаят това? Не съм открила отговора. Изобщо е екстремнно трудно да разследвате нещо такова като конфискувания по принуда, което не означава човек никога да не го върши. Бебето Д. сега е на 16 месеца. То е добре, което разбира се може да бъде разтълкувано така, все едно, че принудителното конфискуване било правилно. Но много малко е сторено, за да се проучат алтернативите. Виждам от избора на думите в документите, как отношението към Елин градирано избива на една страна. Единственото лице от компетенцията да прецени как се чувствувало детето, един психолог от Бригган, пише за една обезпокоителна „тенденция”. После Ленсреттен пише за „Ясни признаци у детето”. През ноември психологът пише, че Елин „я бива по това” да отговаря на физическите нужди на детето. Следващия месец се казва в разследването на социалните служби, че Елин не се справя нито с физическите, нито с психическите грижи. Първо персоналът забелязва, бебето да пищи. После се казвав, че „тя въобще не сигналира, когато се нуждае от храна”. И все още никакъв детски психолог не е прегледал бебето Д. Никой не знае дали е страдало от депресия. Никакво разследване е правено за взаимоотношенията между Елин и бебе Д. Никой не е разследвал бащата на детето – и сега той е екстрадиран за Нигерия. Бебе Д. сега пет пъти е сменило майка, между Елин, дижурната майка, и една друга майка от семейния дом. Веднъж месечно Елин взима влака и пътува 50 мили за да се види за няколко часа с дъщеря си. Между това тя чака съдебно решение от Ленсреттен, който отново пробира случая. Креватчето на бебето Д. е у Моника. Елин казва за стаята: „Чувството е, че някой е умрял там”. Понякога тя влиза вътре, и взима бялата възглавничка, пропита все още с миризмата на детето.” Автор Черштин Вайгл Директен превод от шведски Марийка Кръстева Томова Новина, дата: 24 ноември 2009 г. Публикация във: в. Афтонблодет, Сторт, Новини Заглавие в оригинал: „Elin stal sitt b arn tvе gеnger” МОЯТ КОМЕНТАР Много погрешна е широко разпространената в България представа, че принудителните конфискации на шведските социални служби зависят от злоупотреби с алкохол или недоглеждане на деца. Според мен водят програма Лебенсборн в модерен вариант като ок 80 процента от конфискуваните деца са деца от смесени бракове (пошведяване). От преводачката