Славяните според Павел Шафарик (1795-1861) Pavel Josef Šafбrik (1795-1861), Павел Шафарик (1795-1861), “Slovansky zemevid” - 1842, “Славянски земи” – 1842 година написана. I. СЛАВЯНИ А. ИЗТОЧНИ Б. ЮЖНИ 1. Руси а) Великоруси б) Малоруси г) Белоруси 2. Българи 3. Илири а) Сърби б)Хървати г) Словени д) Корутанци В. ЗАПАДНИ 1. Поляци 2. Чехи „Павел Шафарик различава народни разговорни Руски диалекти – (Великоруското, Малоруското и Белоруското наречия) и поставя ударението на основното Великоруско наречие на общия Руски литературен език – „всичките тези наречия са общи за един и същи писмен и книжовен език, московския, особен род на великоруския. Наименованието „украинци” на Павел Шафарик се отнася към разред „областни, особени названия”, такива на ред като „гуцули”, „бойки” и прочие, в съотвествие с битуването по това време на топонима „Украина” като обозначение на Средното Поднепровие. Държавното налагане на названието „украинци” в качеството на етноним, вместо древното „руски” (и разнообразните произношения в руската народна реч, като „руский”, „руской”, „руський” и т. н.) е явление от по-късни времена. В Австрийска Галиция то било произведено през 1860-те години., в пределите на бившата Руска империя – от 1917 год. „Белоруси” пък тях Шафарих ги употребява като название на части от Руския народ, разбирането на тази дума като етноним на отделен от Руския народ официално бива насаждано също след революцията през 1917 година.” – от РУССКИЙ МИР, коментар под снимка от книгата на Павел Шафарик, превод от руски Марийка Кр. Томова, намерено от авторката под албума със снимки на ника „Сергей Ефимович”, приятел от Фейсбуук