Конфискуваните деца‎ > ‎ Правата на човека се спазват повече в Беларус, отколкото в ЕС  ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СЕ СПАЗВАТ ПОВЕЧЕ В БЕЛАРУС, ОТКОЛКОТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
 
 
Олга Класковска е журналист от Белорусия, активистка на опозицията срещу президента Александър Лукашенко. През 2006 г. емигрира от Белорусия - отначало в Полша, заедно с малката си дъщеря, после в Норвегия и Швеция. Там се омъжва и ражда син.   
Олга Класковска и дъщеря й Мирослава
Преди няколко дни миграционните власти на Швеция решиха да депортират (т. е. да изхвърлят от страната!) правозащитничката Класковска.
  ДЕМОКРАТИЧНИЯ КОНЦЛАГЕР ЗА БЕЛИ ХОРА "ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ"
Сами разбирате, че човек като нея не може да бъде заподозрян в симпатия към руските власти (да не говорим пък за белоруските!). Толкова по-ценни са нейните показания за "свободна" и "демократична" Европа. Изглежда, със същите впечатления е и руският опозиционер Александър Долматов, противник на т. нар. "путинова диктатура", който неотдавна се обеси в холандски затвор.  
Александър Долматов

А беше избягал от Русия, понеже го заплашваше глоба от 500 рубли (12 евро и 50 цента) за нарушаване на закона за митингите и демонстрациите...      Из статията на Олга Класковска: "Скандинавска демокрация за бежанци"   "Да си призная честно, ако само преди година някой ми беше казал, че ще премина през такъв ад и, че въобще това е възможно, оше повече в "демократична Европа" - щях да му се изсмея в лицето! Или просто щях да реша, че този човек е полудял... или пък е агент на КГБ?! Как е възможно всичко това в Европа, в Скандинавия - в опората на демокрацията, при разпалените борци за човешките права? Та нали самата аз съм писала толкова репортажи за демократичните ценности на Европа? А колко кафета сме изпили все с тези същите европейски дипломати и прочее емисари в Минск и Варшава, на различни приеми и банкети - и те все ни ръкопляскаха и ни хвалеха: "Браво на вас, борци за демокрация! Борете се за демокрацията в Белорусия! Ние сме с вас! И никога няма да ви изоставим!" Но когато стана дума за реална помощ в името на демокрацията - всички те, ръкопляскащите и биещите се в гърдите, мигом изчезнаха. Какви ти лозунги, какви ти "човешки права"... Осло ни посрещна със студен, пронизващ вятър. В стаята, можеше да се каже - "чакалнята" на лагера Танум, имаше около 100 души, предимно от Африка. Помещението беше плътно затворено заради студа. Вонеше отвратително. Човек можеше да се задуши. С ужас започнахме да осъзнаваме, че практически само ние там бяхме хора с бяла кожа. Някои от африканците ни гледат с любопитство и недоверие. Повечето - с демонстративно презрение. Изминаха няколко часа - без никой да ни повика... След което ни изпращат в транзитния лагер Танум, недалеч от Осло. Там човек има усещането, че се намира в околностите на Кабул или Могадишо. Наоколо - само развалини и мръсни бараки. Гора. Никаква цивилизация. Сомалийци в шарени национални халати играят на пинг-понг. Хилят се гръмогласно, сякаш цвилят магарета... 


Белите хора са малцина - около 5-6 души. Когато се срещнем, само се споглеждаме съчувствено.  В приемната някакъв арабин с делово и нахално изражение (явно е забравил, че самият той е вчерашен имигрант) разпределя хората по стаите. Нас, явно понеже сме бели хора, ни остави последни - нищо, че бяхме с дете и нашата стая отдавна беше свободна. След настаняването веднага ни назначават за дежурни по хигиена. Нали сме бели... Това означава, че трябва да мием целия етаж плюс тоалетните (които са общи - за мъже и жени!) и баните. Аз категорично отказвам. С такъв африкано-афганистански контингент само това остава, да хванем някоя заразна болест! Никой не ги е проверявал за инфекциозни заболявания. На всичко отгоре съседът, лекар-арменец, ни съобщи, че съвсем наскоро тук разкрили някакъв негър, болен от малария... Останах в Танум 5 дни - и през цялото това време не видях нито един негър да чисти клозетите. Или сърби, или македонци - тоест, само бели хора, .
Любомир Чолаков, "Демократура или диктатура на демокрацията"

А дотогава може само да целувате бай Тошо по задника и Путкин по предника.

Моят колега Уула Ерикссон от NKMR напусна Швеция и сега живее в бившия Ленинград, познавам от ФБ и Интернет и неограничено количество българи, напуснали България и поселили се в Русия след 1989 г. Напомням ви и за Едуард Сноудън, говорейки за американските шпиони и за руското гражданство на куп артисти, като Ж. Депардьо. Май трябва вие да целунете задника на г-н Чолаков за прекрасния му превод, позволил ви информация наготово, без да подхранва предразсъдъците и само наложените ви ограничения