20.02.2015 21:32 - Концлагерите в САЩ by Светът днес Автор: nikikm Категория: Политика    
Прочетен: 388 Коментари: 0 Гласове:  1  
 
Концлагерите в САЩ 20.02.2015 

На 19 февруари 1942 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписва извънреден Указ за разполагането на американци от японски произход в концлагери. Такъв вид лагери по време на война има не само в САЩ, но и в редица други държави. Тяхното създаване се оправдава със законите, действащи във военно време.

Потенциална заплаха

Лагерите за хората, за които става дума тук, принципно се различават от фашистките концлагери, които в голямата си част са създадени за унищожаване на хора. Тези, за които ще говорим тук, имат други цели – ограничават свободата на придвижване на дадена категория граждани, в чийто действия правителството вижда заплаха за сигурността на държавата. При това заплахата може да бъде не само реална, а и допустима. Като правило, такива лагери се създават по време на война или след нея.

САЩ

Атаката на 7 декември 1941 г., когато Япония бомбардира военната база Пърл-Харбър, предизвиква в САЩ шок. Япония се превръща за американците в нещо повече от “враждебна сила”, както хитлеристка Германия. В условията на нарастваща психоза по онова време, ненавистта към японците се разпространява не само върху императорските войски, а и върху всички японци. В това число и върху живеещите в САЩ японци, които имали американско гражданство.

Епидемията от японофобия започва да набира скорост от 2 януари, когато Обединеният комитет по имиграцията в Законодателното събрание на Калифорния разпространява в медиите на щата Манифест, към който е приложен списък с престъпленията на японците практически от рождението на Христос. Японците били наречени нация, “неспособна за асимилация”, посочвало се, че те сляпо се подчиняват само на императора си, а в училищата внушават на децата идеята за расовото си превъзходство.

Когато антияпонските настроения се разгарят като врящ вулкан от пресата и разни и разнообразни патриотични обществени организации, в Конгреса държи реч генерал-лейтенант Джон ДеУит, командващ Западния военен окръг: “Не искам нито един японец тук. Те са опасни елементи. Няма начин да се гарантира тяхната лоялност. Няма никакво значение, че те са американски граждани. Все едно – те са японци. Ние винаги трябва да се безпокоим от японците, докато те не бъдат изтрити от лицето на Земята”.

След това в масовото съзнание значително бързо били вкарани предълго изброените беди, които причиняват на Америка японците, ако бъдат оставени да си живеят спокойно там. А именно: шпионаж, диверсии, радиото не спирало да дава яснота около действията на японската авиация, внушавало се, че е напълно вероятно в САЩ да нахлуят японски десантчици, които ще порят коремите на всичко живо – от бебета до старци.

Била подготвена и почвата за поправка в американското законодателство. И президентът Рузвелт, като напълно вменяем човек, трябвало да подпише извънреден Указ Номер 9066, за да не изгуби подкрепата на гражданите.

Ето какво се случило по-нататък.

Военните получили правото по свое усмотрение да обявят различни райони от страната за зони с извънредно предназначение, където можели да се изселват каквито и да са лица. Зоните заели една трета от територията на САЩ и обхванали полоса от 100 мили около западното крайбрежие. На 27 март всички японци в САЩ били уведомени, че трябва да останат по местоживеене, да не се придвижват, за да изчакат преселването си в центровете – японските лагери.

Почти 120 хиляди японци били изселени от домовете им и разположени зад стените на мрежата от лагери.

Спешно се създало “Военно управление по преместването”.

Интернираните се разполагали в бараки, намиращи се зад тежки заграждения и контролно-пропусквателен пунк. В бараките нямало нито тоалетна, нито кухня. На семейните не били създадени никакви по-специални условия. Всички живеели в общи помещения. Ако семеен човек извършвал нарушение, то той бил разделян от семейството му.

На всеки затворник били отделени по 45 цента на ден, за да не умре от глад. Ако интернираните пристигали от юг в северните райони на страната, то не им се полагали никакви топли дрехи. Лагерите се контролирали от въоръжена охрана, която имала пълномощията да използва оръжие при опити за бягство.

Японските лагери били разформировани след края на войната. През 1948 г. даден процент от интернираните се добрали до компенсация от правителството на САЩ, защото изгубили имуществото си по време на интернирането.

 КАНАДА

 В Канада “антияпонската кампания” се развила по американски сценарий. Но тук интернираните получили реабилитация едва пред 1949 г.

Те се разполагали в почти същите по вид лагери, със същите условия на живот. Охраната имала заповед да не се церемони, ако се натъкне на нарушител на реда.

Канадската бюрократична машина проявила голяма изобретателност. Преди началото на преселването на японците в 10 лагера, на всички рибари били конфискувани лодките. Всички японци получили забрана да работят в транспорта и в сферата на комуникациите. Забранявало им се да притежават огнестрелно оръжие. За японците били забранени фотоапаратите, както и радиоприемниците.

След края на войната и разформироването на лагерите значителна част от тях не успели да се върнат на предишните места. Например, боло им забранено да се завърнат в Британска Колумбия. Категорично. Хората били поставени пред следния избор: или да започнат нов живот в други райони на Канада, или да бъдат депортирани в Япония.

Едва през 1949 г. това ограничение отпаднало. През 1988 г. пострадалите от антияпонската истерия получили по 21 хиляди долара, а депортираните – възможност да си върнат канадско гражданство.

ФИНЛАНДИЯ

13 лагери били създадени във Финландия през лятото на 1941 г., когато страната завзела Карелия. В тях са разположени лица, които не били от финска националност, т.е. най-вече руснаци, но и съветски военнопленници.

За малки нарушения интернираните трябвало да изпълняват допълнително труд. Следвал карцер. Най-жестокото наказание било бичуване, което се извършвало по лично разпореждане на коменданта на лагера. Не се допускали телесни наказания над жени.

Провинилият се можело да престои в карцера до 45 денонощия.

Според свидетелски показания от затворници, чести били побоите. Има разкази за масови разстрели, но те и до момента не са доказани.

Бивши затворници разказват за разстрели в присъствието на деца и за телесни наказания над жени, старци и деца. Интернираните по-късно споделят, че финландците не проявявали никаква жалост.

След края на войната съветското военно командване предава на финландците списък от 60 служители в лагерите, обвинени в престъпление срещу човечеството. Арестувани са 45 човека. 15 от тях са осъдени на затвор. Останалите са освободени във връзка с недоказана вина.

През лагерите във Финландия преминават около 30 хиляди човека. Статистиката по отношение на оцелелите е нееднозначна.

Умират 10 хиляди човека.

Главно от глад.

Петя Паликрушева

About these ads Изто4ник; Блогът на Николай Москов на Блог.бг