„Да изгубите 2 деца за 72 часа (истински случай) 19.07.2013 год. Швеция. Принудителната стерилизация не е прекратена през 1973 година, както Швеция официално лъже. Тя продължава под сурдинка. Както и Марийка Томова-Каллмир (устно от една чиновничка към Касата Русенгорд в гр. Малмьо през 2000 г., и Марийка тогава не се разплакала дори, тя не е имала никога ментални проблеми, какт социалната служба лъже) то дори и шведската жена Сандра е принудена да стори принудителен аборт, но е принудена от социалната лужба. Двете жени не се съгласили на принудата да абортират. Детето на Марийка и тя самата се чувствали превъзходно. Марийка се съгласила накрая. Сандра била принудена да абортира също с принудителни хапчета дадени й от една медицинска сестра. Тези хапчета като време са добре изучени и строго разграфени в коя минута на кой пореден дъх погълналото ги родено вече бебе, ще издъхне. Раздават ги държавни шведски служители. Държавното убийство на деца е факт. И двете жени са несправедливо идиотизирани и погрешно обвинявани да са опасност за своите деца, Марийка е дори с образование от институт за детски учителки. А ето това е историята на Сандра. Тази вечер я прекарах по телефона с едно прекрасно момиче на име Санра. Това което отличава Сандра от мнозина от нас другите е че Сандра е само на 19 години днес и с това вече е преживяла най-ужасното което можете да си представите като родител че може да ви се случи. Да чуете Сандра да говори за всичко което е преживяла през 2010 г. За нейното пътуване с нейното прекрасно дете, Анжелика и с детето-ангел Сога. Когато чувам Сандра да разказва, ме полазват тръпки, замислям се как законите действат от време на време. ИНТЕРВЮТО СЪС САНДРА Сандра можеш ли да разкажеш малко за времето когато Ангелика получи Ел Вйе Ю върху си? Тъй като това се случи във връзка с това, че аз капитулирах психически, то аз никога не успях да рефлектирам върху това, всичко се случи толкова бързо и не преди впоследствие аз действително разбрах какво в действителност се бе случило. Фактът, че аз после не получих никаква информация ме прекърши тотално, аз се допитах за съвет до баща си, и после влязох в контакт със Сусиолстиирелсен, които ме напътстваха, късо след което те отвориха едно соц. Разследване в отдела за семейството Фамилйесекшуунен в община Хонинге. Бяха извршили грешки още от ден първи. Чувстваше ли ти, че си получила добра подкрепа когато ти живееше в институцията за разследване? Чувствувах се безкрайно предадена, в страх за живота си и се надявах да получа помощ да преработя тази травма която само преди няколко седмици бях изживяла тежко, същевременно като щях даполуча помощ и подкрепа в моята роля на родител именно тогава заради всичко което се бе случило. Едно безпристрастно разследване където те взимаха впредвид обстоятелствата в своята цялост когато те правиха своята преценка, но вместо да получа психиатрическа помощ от която аз имах нужда, най-вече, то получих Бензо изписано и никакви други мерки. Бях на 17 години, намирах се в криза в живота ми, и изведнъж щях да съм подложена под ревизия като майка, единственото от което имах нужда тогава бе една добра подкрепа от възрастен, хармония, спокойствие и тишина както и някой лекар с който да разговарям. Как се почувства ти когато социалните се бяха решили да те осъдят като едно лице, което можеше да е опасност за твоето/твоите деца? Изхождайки, че имах добри отзиви от както Бйе Вйе Цйе (дет. Здр. Централа), детските лекари, отвореното предучилище както и от други възрастни в моето обкръжение, то аз се почувствах невероятно унизена. Никога не бях сторила лошо на детето си, не злоупотребявах ами чисто и просто имах нужда от подкрепа и помощ, една прегръдка и някой който да попита – Сандра, как си, какво можем да сторим за теб/Вас за да се реши възможно най-добре? Вместо това ме въвлякоха в това, което щеше да се покаже моя най-зъл кошмар. Впоследствие не получих никога някои отговори на моите въпроси, лицето което бе шеф, смяташе, че съм изоставила дъщеря си във връзка с принудата ми за аборта, когато тя бе останала у дома у своята баба и дядо (моите родители) за няколкото дни. Да изоставите дете не е ли това да го оставите у дома без храна и наблюдение? Трябваше да я взема с мене ли когато раждам нейната мъртва малка сестричка? Те не можаха никога да отговорят на това, до ден-днешен. Когато ти пристигна в болницата когато Сога лежеше в корема ти чувстуваше ли че има някой който да може да ти обясни точно какво щеше да се случи и защо? Аз бях психически подготвена от една сестра какво щеше да се случи. Щеше да е трудно за Сога в корема, ритниците щяха постепенно да отзвучат и затихнат защото тя няма достатъчно сили и тя щеше да се задуши до смърт когато бе родена...раждането щеше да е нормално макар и по едно „отделение за аборти” както го наричат. Никога не ме е било повече страх от през целия ми живот. Можеш ли да разкажеш малко как беше след като Сога бе родена, какво се случи на първо време? Лежах вътре в болницата Сьоедерсшюукхюсет в Стокхолм на система и витаех от морфина. Бях настанена зарди сериозна инфекция в матката и лекарите не знаеха дали да ме оперират по спешност или не. Не получих никаква информация относно Ангелика, въпреки че звънях на шефовете ами през цялото време ме препращаха по-натам, влязхо в контакт със Сусиолстиирелсен, прочетох закона за соц. Служба сусиолшенстлооген, за Ел Вйе Ю в законовата книга същевременно като попълвах хартия за погребението на Сора както го наричат. Не спях повече от 3 часа на нощ тъй като от началото нямах адвокат ами обжалвах до Сусиолнеемнден в общината съвсем сама. Дните ми бяха една-единствена голяма суматоха но аз не можех да спя, не можех да спря, защото още тогава знаех че не съм сторила нищо погрешно, отколкото да действам съвсем естествено като колабирах което накрая сторих. Както гл. Лекар и професор по психология каза по време на съд. Процес – за връзката между майка и дете – Ако Сандра бе действала по друг начин, щеше да е странно. Но след почти 1 година стана ясно ча са сторени куп грешки в случая, какво стана тогава? Ой тогава всичко потече бързо. Успях да запиша един разговор с мобилния ми телефон, когато нашето контакто лице престъпи както секретеса, както и доста ме унизи. Моите адвокати, тогава двама на брой, един който ние самите назначихме, и един който ни се полагаше и ни бе заделен, твърдеха месеци наред че нещата не са в ред, но шефовете само затваряха очи за грешките и си отлъгваха отговорността един на друг – до последно. Бях поискала контактно лице от грижи за младежта (унгдуумсфъервалтниинг) за да имам външен човек да оформи мнение. Намн, както се казваше тя, една фантастична жена на 50 год, още от първия ден можеше да подчертае, че нещата куцаха, тя бе дори соционом и бе докторирала по това. Тъй че едното ми контактно лице към младежки грижи говори със своите шефове които директно забележили че случая ми е по дяволите, само споменавайки името ми в тази секция те почвали, не бе нито професионално, или безпристрастно повече, никога и не е било от самото начало. Мога само да кажа, че когато всичко за Сога се покри под чергата, дома за разследване, семейния дом и др. Получиха всеки един заповед да изоставят МОМЕНТАЛНО моя случай и някои после дори се отказаха от Ел Вйе Ю съвсем. След почти 1 година адът бе преминат, аз изоставих тази община и не съм имала повече работа със социалните от тогава насам. Тук имаме цялата дописка където Сандра разказва малко за 2010 година. АЗ НЕ ИЗГУБИХ САМО ЕДНО ДЕТЕ, АЗ ИЗГУБИХ 2 ДЕЦА В РАМКИТЕ НА 72 ЧАСА ИЗПРАТЕНО ОТ САНДРА ЛИНДЙЕР НА 12 АВГУСТ 2012 ГОДИНА В 19 ЧАСА И 25 МИНУТИ Много години много хора са ми задавали въпроса какво всъщност се бе случило през пролетта на 2010 г. Когато чаках малката сестричка на Ангелика, Сога. Това, което мнозина не знаеха бе, че социалната служба се намеси в случая и че ми бе дала един ултиматуум – направи аборт или в противен случай ще ти отнемем Ангелика с Ел Вйе Ю. (Закон със специални решения за грижи за младите) без никакво основание изобщо, никакво друго, освен, че майка ми бе звъняла и говорила, че била безпокойна как се чувствувам и че молила за помощ, но тогава никой така и не знаеше, че това щеше да е само началото на един ад постепенно който щеше да стартира поредица служебни грешки, злоупотреба с власт, престъпления със секртеса – на една борба за своето дете. Прекарах часове в апартаменти за разследвания където тя щяха да контролират взаимоотношенията ми с Ангелика, през времето живеех внещо което приличаше на колибка от 15 кв. М., кухненски ъгъл и където дори ямаше място за вкарване на креват от персон. Не желаех да сторя аборт, няколко седмици ходех у един кюратор у социалните и плачех всеки втори ден – не мога, не желая, какви други възможност имам? Да осиновиш успях да чуя и облегчението дойде, защото ако можех да си го представя това, имаше една възможност проблемите наоколо да се успокоят и аз фактически можех да покажа че ще се оправят, но моите мечти бързо бяха разбити на парчета когато бях поканена на следващата среща – Стори аборта, в противен случай ще ти вземем Ангелика и това бе факт. Колабирах, последното което желаех бе да изгубя моята малка дъщеря, въпреки че аз в центъра на всичко въобще не се чувствувах добре, бях лесно стресирана и наранима, едва ли способна да бъда присъстваща емоционално, връзката с мъжа стана все по-деструктивна, и той започна да ме удря. Бях почти 21 г. Чаках едно малко момиченце, което вече бе започнало да рита, бях щастлива но същевременно съвсем разбита и едно писмо от Сусиолстиирелсен щеше да определи че времето бе свършило. Лежех у дома тая вечер и чувствувах как ритниците постепенно започнаха да намаляват, плачех, галех корема ми и казвах през цялото време извинявай, опитах се да й обясня там вътре с надежда това да помогне. Целия този уикенд се въртях и само чаках да започнат, за да забравя, и да вървя напред, но времето се проточи докато в понеделник сутринта преди да ме вкарат и да започнат, едно раждане, което щеше да съдържа куп усложнения и аз щях да остана още дни сама в болницата. Виках с всички сили и викът се закова право в душата, плачех истерично между виковете защото толкова болеше, толкова много болеше. Една болка, която бе хиляди пъти по-силна отколкото когато родих Анжелика, въпреки морфина който не помагаше повече, а желаех само всичко да е свършило. Лежех в 1 студена стая в болницата сьоедерсшюкхюсет, страхувайки се за живота си и сама с моя приятел когато родих мъртвата ни дъщеря в понеделника на 24 май 2010 г. В 15.35 часа. Малко след раждането тя се задуши до смърт. Не разбрах точно какво се бе случило, не преди няколко минути по-късно когато те влязоха с нея... Тя ... плача невероятно и не мога да пиша... Тя лежеше подредена красиво в една малка кошничка, напълно развита но малка като кукличка, красива като малцина и прилича на баща си. Тази гледка щеше да ми даде наранение и тъга за цял живот, щеше да ме кара да колабирам и да реагирам по един начин който никой не вярваше е възможен и щеше да отнеме дълго време преди да можех да се върна обратно. Няколко седмици след това пристигна писмото – Детето Линдйер бе погребано в гробището Скугсширкогоурден. Майка не се обади тая вечер, говорихме набързо рпеди но тя бе ужасно студена на чувства – погрижи се „това там” да е приключило бе последното което тя каза. В последствие бях разбрала, че за нея бе еднакво трудно да гледа болката ми тъй че единствения начин за нея бе да изключи, аз самата попаднах в болницата същата вечер, не се справих със знанието че моято дъщеря лежеше в една хладилна стая – мъртва, исках да изчезна, да забравя, исках да съм извън всичко това което ме караше да си спомням. На следния ден получих телефонен разговор от Намн и Намн която бе с моите тогавашни контактни лица в семейната секция в община Хонинге, каза че те поставят под съмнение веднага къде е Ангелика и защо не съм с нея въпреки дознанието какво бяха ме принудили преди малко да прекарам, те описали ситуацията да е много сериозна и обезпокояваща и желаеха да присъствам на среща с тях едва след няколко дни за моята ситуация въпреки че бях се съгласила с изискванията им. Майка бе ясно, звъняла и казала, че аз въобще не се интересувам от Ангелика, много или малко че съм я изоставила и там всичко се пропука отново. Аз крещя че аз след това няма да имам една-единствена среща заедно БЕЗ МОЯ АДВОКЛАТ, поставям под съмнение техните твърдения и изкарвам от себе си едно или друго. Днес се питам как могат да са толкова студени като лица по учрежденията, като възрастни и майки на своите собствени деца, как може да им липсват всичките форми на емпатия и преди всичко да подложат един друг човек, една тинейджърка на това, което те бяха сторили. Бях току-що навършила 17 години. Аз затварям телефонната слушалка и кратко след това пристига един sms. Цитирам следното от сведения от делото: Име 25 май 2010 г. В 18.59 ч. ‘Здравей Сандра! Важно е! Това, което ние желаехме да кажем, което не получихме възможност е, че ситуацията Сега е толкова обезпокоителна че ние веднага имаме нужда да знаем повече за това как и къде е Анжелика и как ти можеш да се грижиш за нея. Защото има нужда от едно пласиране в институция за разследване. Ако не дадеш съгласието си за пласиране за разследване за теб и за Анжелика то ние ще пуснем Ел Вйе Ю за Анжелика.” Това дойде като един шок, стоях съвсем като парализирана преди сълзите да потекат и тъгата се превърна в гняв, омраза и заситеност. Та не бе изминало дори едно денонощие откакто казах довиждане на моята мъртва дъщеря, едно решение срещу което се борех до последния момент, не бях успяла дори да потъгувам и ми сервират това тук. ТЕ МЕ ПРИНУДИХА ДА УБИЯ СОГА и аз колабирам в леглото, не мога да дишам, получавам панически атаки, отивам до балкона и мисля дали да скоча или не, психически съм нестабилна, намирам се в травма и не знам какво да сторя, крещя колкото мога, плача и колабирам... 08. . МРАЗЯ ТЕ, РАБИРАШ ЛИ, МРАЗЯ ТЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ КУРВА С КУРВА!!! Крещя аз когато позвънявам на майка ми. – ТИ ЗВЪНЯ НА СОЦИАЛНАТА СЛУЖБА!!! И тя ме моли да се успокоя, но аз продължавам и продължавам, - това Е ТВОЯ ГРЕШКА, ТВОЯ ГРЕШКА, и сълзите бликат между цялата омраза, преди тя да се разсърди и да ми затвори. – Ти си болна Сандра. Събуждам се в сряда сутринта с едно лошо чувство в стомаха, чувствам се възпалена и с голяма буца в корема, страхът и незнанието какво ще стане след вчерашния разговор. Не желая да видя никой от тях, нито майка ми, нито социалните. НИКОГА ПОВЕЧЕ!!! Но аз се обаждам все пак на майка ми директно след това за да я чуя къде е, желая само да си прибера у дома Анжелика. –СРЕЩНИ МЕ ВЪВ ФОРСШТА, казвам й разсърдено защото в Хонинге няма да ми стъпи крака повече. Майка отказва което означава че нещо е грешно. Аз започвам да й крещя но скоро съм в метрото в посока все пак натам. Скоро след това получвам следващия разговор от бащата на Анжелика говорещ че ще вземе Анжелика, тогава разбирам, че нещо е много погрешно, тогава слизам и взимам 1 такси. В посока ХОНИНГЕ СЕГА! И таксиметровият шофьор кара като че ли никога не е правил друго. 30 мин. По-късно пристигаме. - Социалните са тук! Чувам гласът на майка ми да казва и това идва като шок. Почти изпускам телефона и чувствам че започвам да треперя, търся си циарите за да се успокоя сама в чантата без резултат и започам да вървя напред-назад в кръгове все едно съм психично болна. Всичките часове в апартамента за разследван с Анжелика, всичкия натиск, раждането на Сога и картината с нея мъртва в прегръдката ми се изписват за няколко секунди в главата ми. Бягам към бараката в паника, виждам един кухненски нож и там всичко е черно! -ДАЙ МИ ДЕЦАТА МИ, ДАЙ МИ ДЕЦАТА МИ! Чувам един глас на тъга, страх и отчаяние да крещи същевременно като чувам звука от едно дете да плаче отдалечено за фон.” Така описаха свидетелите. Професорът по детска психиатрия специализиран по връзки между майка и дете твърдеше според своите 50 години знание че социалната служба ме е въвела в една криза на живота и че тяхното поведение в тая взаимовръзка ме прави временно психически болна- щеше да е странно ако тя беше реагирала по друг начин обясни той в съда. Бях тръшната на земята от двама полицаи, седях с белезници в една кола преди да колабирам и разбирам, че съм заплашвала с нож Намн. Аз успявам да кажа какво се случило преди това, за Сога, за всичките месеци преди това и полицаите действително са размекнати, те ме прегръщат и ми купуват сладолед и ме карат после в детска психиатрия. В същия момент изгубих Анжелика. 3 седмици изминаха преди да я видя отново, 6 седмици преди да получа разрешение да съм с нея. И там започва ада, който ние си мислехме никога няма да приключи. Същата нощ се събудих с брутални болки и с възпаление същевременно като бях студена на лед и се потях. Целият креват бе мокър но аз затворих очи пред това в цялата ми мъка. На следния ден бях вкарана за много високи стойности на инфекция, поставиха ме на система и бях на път да бъда спешно оперирана въз основа на сериозна инфекция в матката. Моя приятел бе в кръчмата, Анжелика бе пласирана у майка, която бе получила инструкциите при никакви обстоятелства да не влиза в контакт отново с мен. – Бях сама, обратно в болницата Сьоедерсшюкхюсет и бях изгубила две деца в рамките на 72 часа. Че няколко дни по-късно щях да попълявам хартии около погребението на Сора усложни нещата. Щеше ли да бъде положена самостоятелно, или заедно с други деца-ангели, щеше ли да тя кремирана, или не, панахида, ковчег? Тя получи най-хубавото което можеше да се избере, малко бяло ковчеже с една красива червена роза. Тя получи после да почива заедно с други малки деца. Ние помолихме една молитва за нея – Бог който имаш децата, мили, виж ме мен която съм малка... и получихме светлината която до днес пазим... Точно в разгара на това, в мъката с която се борех да получа обратно Анжелика, четох за Ел Вйе Ю в законовата книга, четох закона за соц. Служба и постепенно и BBIC. Влязох в контакт със Сусиолстиирелсен което назначи разследване, пожелах среща с шефовете, които отбиха отговорността един на другиго, и никога не бяха достъпни, моят живот бе един-единствен хаос, единственото което ме поддържаше бе мъката ми по Анжелика, тя бе спасението когато желаех да се самоубия. Писах дори последно писмо което тя щеше да получи като голяма, но никога не се предадох. Никога не можех да я изоставя... И това е само началото... За 1 седмица от когато адвокатите ми имаха доказателствен материал след всичките месеци които бяха минали ВСЕКИ ЕДИН ОТ МОИТЕ КОНТАКТНИ ЛИЦА КОИТО БЯХА УЧАСТВУВАЛИ В МОЯ СЛУЧАЙ НАПУСНАХА СВОЯТА ДЛЪЖНОСТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО СЕМЕЙНОТО ПРАВО КОЙТО НАПУСНА ДИРЕКТНО. НЯКОЛКО ДНИ ПО-КЪСНО ЕЛ ВЙЕ Ю-ТО БЕ ПРЕКРАТЕНО! Тъй че вие които говорехте куп лайна, и разпространявахте слухове, базирани на какво другите са казали, ела и ми кажете пред мен че съм сторила аборт защото НЕ ИЗДЪРЖАХ да бъда бременна което е само ЕДНО твърдение което съм чула от всичките ви лайна. Тук вие имате действителната ИСТИНА! Въпреки че това е психически затормозително да пиша, аз го правя за да не слушам занапред – какво се случило със Сога, защото боли да си спомням, плача и това тук не е всичко. Тъй че преди да ме осъдите, обуйте обувките ми, изживейте тази болка която съм изживяала и стойте там където аз стоя днес. Това бе една борба, един ад, една мъка и един дълъг път на връщане обратно до там където съм днес. Аз не се самосъжалявам, не търся съчувствие защото го прекарах и то СЪВСЕМ САМА! Голяма Благодарност на теб, Сандра, която пожела да споделиш с нас другите//SaraQ Sara Qvarforth, 22 авг 2012 11:04 ч. Тагове: нашите тъми тайни (истински разкази) Source/Източник Att fцrlora tvе barn pе 72 timmar (sann berдttelse ) link/линк http://na.se/bloggar/saraqvarforth/1.1667185-miss-q-s-resa?blogPostAction=view_post&postingId=19.859501