81-годишната Баба Недка: “Мечтая да умра”

`

Ето до какви срамни резултати доведе Синьо-Талибанската Революция на 10 ноември 2016 г. към старите поколения, незачитането на труда им, грабежа на плодовете им, до обезлюдяване на държавата и до мръсна съвест.

Мечтая да умра! Вече няма за какво да живея! Синът ми почина преди няколко месеца! Нямах пари за лекар! Той издъхна в ръцете ми. Гледах го как умира, без да мога да направя нищо.
Защо аз да съм още жива!? Няма живот в тая България, няма!

Това изповядва с насълзени очи баба Недка от кюстендилското село Шишковци пред „България днес”.

Старицата е съвсем самотна. Мъжът й починал преди 10 години, единият й син умрял миналия август, другият се пропил от немотия. Болна е от рак, който не лекува, защото няма пари, дори за една инжекция.

Единствената утеха на бабата е малкото котенце Тигърчо, за което се грижи.

81-годишната пенсионерка чака деня, в който ще отиде при сина си, защото мизерията я е съсипала. 54-годишният Орлин издъхнал в ръцете й. Имал остър хроничен бронхит и не можел да диша без апарат. Нито той, нито майка му имали пари за доктор и лекарства.

Докато лежал, кашлял и се мъчел, баба Недка пожелала най-страшното, което може да поиска една майка – детето й да си отиде, за да не страда повече.

„131 лв пенсия взимаше! 131 лева! Тези пари за лекарства ли да ги дам, за храна ли?! На моята пенсия разчиташе, мизерия страшна! Накрая се предаде, искаше болестта да го вземе. Пропи се и това му беше лечението. Чаках го да умре всеки момент и не знаех какво да правя, бяхме в безизходица, разказа, плачейки, синеоката пенсионерка.

След като накрая синът й издъхнал, баба Недка не била на себе си, въпреки, че го очаквала.

За погребението й помогнал кметът на селото Климент Терзийски. Той ходатайствал в траурната агенция и баба Недка платила само ковчег.
„Мъчно ми е че си отиде, но като не мога да дам... рушвет ли да го кажа, как да го кажа. Нямам толкова да дам на лекарите. Защото всичко се купува в тая България! Няма нещо, което да не се купува!”, разказва с горчивина пострадалата пенсионерка.

Баба Недка живее в малка схлупена къщурка в село Шишковци. Толкова е прегърбена, че докосва колената си с глава. След като синът й издъхнал, най-близкото й същество е малкото коте Тигърчо, с което си играят. Живее сама в родната си къща, където се е върнала преди 10 години, след като  и мъжът й умрял. Той получил инфаркт и я оставил сама.

Неволите на възрастната жена започват през май 2005 година. Тогава й открили рак на матката. Насрочили й операция за есента. Щом научила, че ще й искат 80 лв само за една инжекция, баба Недка се отказала да пътува до София и си останала на село.

„Казах си, че всяка сутрин ще пия по една лъжичка „майната му” и няма да го мисля. Котките като че ли ме усетиха, че ми има нещо, и са все върху мен. Много умни животни са, те ми помагат да живея”, сподели пенсионерката.