Моите години в шведски концлагери

Jag har vittnat om цvergrepp och skador till Vanvеrdsutredningen, som pе torsdag den 14 januari, lдgger fram en delrapport till regeringen. Min mor fick upprдttelse av Staten. Kommer jag, med flera, att ens fе en ursдkt?

Засвителествувала съм насилие и наранявания във връзка с Разследването за негледане, което в четвъртъка на 14 януари ще представи един частен доклад пред шведското правителство. Моята майка получи обезщетение от Държавата. Но ще ни бъде ли поднесено на мен, както и на другите заедно с мен, едно извинение?

De flesta av er som bдr det yttersta ansvaret дr hцgutbildade kvinnor: lдkare, psykiatriker, socialarbetare, psykologer, kuratorer, fosterhems- och vеrdpersonal. En del av er finns kvar i livet och lдr nog i fortsдttningen sova gott om nдtterna. Av er fцrvдntar jag mig inte mycket, dе frеgan varken handlar om mod eller tid. Ni skulle aldrig vittna om vanvеrd och цvergrepp i alla dess former, vilka ni var delaktiga i. Redan dе visade ni brist pе empati. Som om ni inte var mдnniskor och kunde identifiera er med andras sorg, svek och lidande. I avsaknad av barmhдrtighet var det tacksamt fцr er att ta till och gцmma er bakom problematiserade teorier, som stцdde en skapad kunskapsvдrld men inte en insiktsfull sanning om och fцr den individ som ni tvingade er pе och tvеngsomhдndertog.

Повечето от вас които носят най-голямата отговорност са високообразовани жени: лекари, психиатри, социални работници, психолози, кюратори, персонал за възпитателните домове и здравен персонал. Част от вас са живи и здрави днес и ще си продължат и за в бъдеще да си спят добре през нощта. От вас не очаквам много, тъй като въпросът не касае нито смелост нито пък време. Вие не бихте никога дали свидетелски показания за негледане и доказващи насилие във всичките му форми, в които сте били съпричастни. Още тогава показахте отсъствие на емпатия. В отсъствието на милосърдие бе благодарно за вас да се захванете и да се скриете зад проблематизиращи теории, които подкрепиха един измислен свят на знанията но не и на внасящата яснота истина за този индивид върху който вие се насилихте и го конфискувахте принудително.

Ni visste att mдrka och kunde obehindrat le, samtidigt som ni skadade som mest och bдst. Visst kommer jag ihеg alla former av avvisanden, som ni var duktiga pе. Jag fick kдnna pе dem ocksе. Kanske var det moderskapet som ni innerst inne hatade? Av journalfцrda yttranden och ageranden att dцma, har jag starka skдl fцr att anta att det дr en viktig faktor, som ligger till grund fцr era grymheter.

Вие знаехте как да правите забележки и можехте безпрепятствено да се усмихвате, същевременно като вие наранявахте най-много и най-ефективно. Разбира се си спомням всичките форми на отсвирвания, по които бяхте особено кадърни. И тях ги изпитах на мой гръб. Може би майчинството бе това което вие дълбоко вътре в себе си мразехте? От изказвания направени в журналите и от поведението ви изхождайки, имам силно основателни причини да мога да предположа, че това е един важен фактор, който лежи за основа на вашите жестокости.

I bцrjan pе 70-talet tvеngsomhдndertog man inte barnet fцr dess bдsta, utan man tillfredsstдllde statens behov av kontroll. 13 еr gammal var jag varken kriminell, psykiskt sjuk eller missbrukare - men det kunde jag ju bli i framtiden! - och lеstes dдrfцr in. Jag, som tidigare еr hade varit duktig i skolan, skulle inte ens gе ut grundskolan med betyg.

В началото на 1970-те години не конфискуваха принудително детето заради неговото най-добро, ами задоволяваха нуждата на шведската държава от контрол. Аз бях като 13-годишна нито криминална, нито психически болна или злоупотребител на алкохол или наркотици – но това аз можех да стана в бъдеще! – и затова бях затворена вътре! Аз, която по-рано бях прилежна в училището, нямах правото и не завърших дори началното училище с диплома.

En del experter av idag pеstеr att det tydligen aldrig har funnits eller finns sе kallade "apatiska barn". Efter ett och ett halvt еr i svenska "koncentrationslдger" blev jag ett sеdant apatiskt barn och utvecklade svеr еngest och depressioner. Saknaden efter min mor, mina syskon och tryggheten blev fцr svеr och jag gick in i ett allvarligt tillstеnd. Dе hade jag redan hunnit med tvе flickhem, tvе fosterhem och dдremellan placerats tre gеnger pе ungdomskliniken i Lund. Man hade ryckt upp mig med rцtterna, planterat om mig i fel miljц och med mдnniskor som inte stod mig nдra och just dдrfцr varken kдnde nеgot personligt ansvar eller engagemang. 

Част шведски експерти от наше време твърдят, че определено никога не са съществували или не съществуват така наречените „апатични деца”. След 1,5 години в шведски „концлагери” аз станах едно такова апатично дете и развих тежка форма на депресии и мъка. Липсата на моята собствена майка, на моите братя и сестри и сигурността бяха тежки да ги понеса и аз попаднах в едно сериозно състояние. Тогава бях успяла с два домове за момичета, два възпитателни дома и между тях бях пласирана три пъти в младеждката клиника в Лунд. Бяха ме изтръгнали с корените, бяха ме насадили в погрешна среда и с хора които не ми бяха близки и именно затова не чувстваха никаква лична отговорност или ангажимент.

Det sе kallade socialistiska Folkhemmet i Sverige var inte "sдmre" дn sin fцrlaga i Nazityskland dдr man hoppades att kollektivets utvalda, bеde hцgst upp och lдgst ner i hierarkin, skulle bilda superstaten. Дven om Sverige redan pе 50-talet skrev pе FN:s konventioner om mдnskliga rдttigheter var det inte speciellt svеrt fцr utvalda samhдllskategorier att lеngt in i den akademiska vдrlden arbeta efter rashygieniska principer, eftersom dessa i praktiken inte har nеgra grдnser. Den makt som missbrukades fцr godtyckliga syften pе socialfцrvaltningar och institutioner kunde ingen stoppa, nдr det inte fanns en lagstiftning vдrd sitt namn.

Така наречения шведски социалистически Народен дом в Швеция не бе „по-лош” отколкото своя модел в Наци-Германия където се надяваха избранниците на колектива, както тия най-високо горе, така и тия най-отдолу в йерархията, да образуват супер-държавата. Дори Швеция още през 1950-те години и да подписа конвенции за човешки права, то не бе специално трудно за избраните обществени категории дълбоко навътре в академичния свят да работят според расово-хигиенизиращи принципи, тъй като тези на практиката нямат никакви граници. Тази власт която бе злоупотребена за капризни цели в социалните управления и институции никой не можеше нея да я спре, когато не съществува едно законодателство, заслужаващо името си.

"...jag vet nog allt som дr vдrt att veta om ensamhet."

„...аз знам определено всичко което е нужно да се знае за самотата”

I grunden hade stadens barnavеrdsnдmnd bestдmt sig fцr att idiotfцrklara min mor. Det bekrдftas pе flera olika sдtt i journalen, som jag nu fцrst har gеtt igenom. Fцr att komma еt henne, spelade man ut mor och dotter mot varandra. Vi fick inte ha nеgon kontakt. Jag цvervakades om jag pratade med henne i telefon. Lдnge hдvdade man t ex att jag missbrukade narkotika. Att jag talade sanning och nekade till bruk, hjдlpte inte. Jag sattes pе vuxenavdelning fцr tunga narkomaner och dдr fann man heller inga bevis, men jag hеnades dдremot grymt av missbrukarna.

В основите детският грижовен съвет в града бе решил да идиотизира моята майка. Това се потвърждава на няколко различни места в журнала й, който аз едва сега преглеждам. За да се доберат до нея, те разиграха майка и дъщеря една срещу други. Ние нямахме правото на контакт едни с други. Аз бях под контрол ако понечех да говоря с нея по телефона. Дълго време твърдяха например, че аз съм била злоупотребявала с наркотици. Че говорех истина и  че отказвах да съм извършвала престъпления, това на мен не ми помогна. Мен ме поставиха в отделение за възрастни за тежки наркомани и там не намериха никакви доказателства, но аз бях затова пък осмивана жестоко от самите злоупотребители вътре.

Som trettonеring fick jag dyrt betala samhдllets yttersta fцrakt fцr min mor. Fцr min del fцljde еr av tvеngsvеrd. Givetvis drogades jag, men fick inte veta vilken medicin de hдllde i mig eller varfцr. Om det дr nеgot man finner i journalerna sе дr det haltande logik. Ytterst finns det frеgor, som jag absolut inte begriper att de pе socialfцrvaltningen kunde missa. Hur kunde min mor ha tagit hand om mig de fцrsta tolv еren - om hon var fцrstеndshandikappad? Varfцr tvеngsomhдndertogs inte mina syskon om min mor nu var ofцrmцgen att fostra sin dotter? 

Като тринайсетгодишна платих скъпо крайната омраза на обществото към майка ми. За мен последваха години от принудителни грижи. Разбира се ме дрогираха, но не успях да разбера с какво лекарство ме наливаха и защо. Ако има нещо до което да се добера в журналите то е куцащата им логика. Крайно съществуват въпроси, които аз абсолютно не схващам, че тия в социалното управление са могли да ги пропуснат. Как е възможно майка ми да се е грижила за мен през първите ми дванайсет години – ако тя е била умствено недоразвита? Защо моите братя и сестри не бяха принудително конфискувани ако майка ми сега е неспособна да възпитава своята дъщеря?

Lеngt senare i livet fick jag veta att de tvеngssteriliserade min mor nдr jag var tvе еr. Nej, hon var inte missbrukare eller psykiskt sjuk ens, men hon kom frеn landet, var ensamstеende, lеgutbildad, mindre bemedlad och arbetade dagarna igenom och var дndе beroende av socialbidrag, eftersom min far hade satt henne i skuld nдr de skildes. Henne kunde man fцrakta och spotta pе, men aldrig att hon misshandlade ett barn!

Много по-късно в живота научих, че те са стерилизирали принудително моята майка когато съм била двегодишна. Не, тя не бе злоупотребител или психично болна дори, но тя бе дошла от село, бе самотна майка, нискообразована, с по-незначителни контакти и работеше по цели дни и бе все пак зависима от социални помощи, тъй като баща ми я бе изоставил в дългове когато те се развели. Нея можеха да я мразят и да й плюват в лицето, но никога за това да е била едно дете!

Jag дr цvertygad om att de mest allvarliga brotten mot det lilla livet sker redan under graviditeten. Min mor avvisade inte mig. Som bebis vilade jag i min mors famn, hon mцtte min blick och hцll fast den. Grundtryggheten som jag fick bar jag med mig. Den дr skдlet till att jag hцll mig kvar i livet; att min nyfikenhet inte dog ut. Det дr henne som jag har att tacka fцr att jag цverlevde еren pе svenska koncentrationslдger. Jag fцrlorade heller aldrig besinningen. Det urfцrtroende och den grundtrygghet som murades vid min fцdsel och mina tidiga еr kunde ingen slе sцnder. Det var alltsе inte en politisk eller religiцs цvertygelse som rдddade mig frеn att totalt gе under, men jag vet nog allt som дr vдrt att veta om ensamhet.

Аз бях сигурна, че най-сериозното престъпление срещу малкия живот се случва още през бременността. Моята майка не ме отблъскваше. Като бебе лежах в прегръдките й, тя срещаше погледа ми и го задържаше. Основната сигурност която получих си я носех с мен. Тя е причината да се задържа в живота, любопитството ми да не отмре. Аз никога не си изпусках нервите. Това архаично доверие и тази основана сигурност която бе зазидана по време на раждането ми и през ранните ми години тях никой не можеше да ги разбие на пух и прах. Това следователно не бе нито политическо нито религиозно убеждение което ме спаси да пропадна съвсем, но аз бях всичко което си заслужава да знаем за самотата.

Julen har passerat och den дr fцr mig ocksе en tid av svеra minnen. Plцtsligt existerade inte den eller min fцdelsedag pе dessa samhдllets koncentrationslдger. Som unga hade vi inte ens rдtt till dessa kulturella vдrden.

Коледата мина и това за мен е период на тежки спомени. Изведнъж тя не съществуваше нито пък рождения ми ден съществуваше в тези концлагери на обществото ни. Като млади нямахме дори правото на тия културни ценности.

I bara mitt eget fall handlade det alltsе om ett godtyckligt omhдndertagande, helt utan insyn och tillsyn, i vilket цvergrepp, frihetsberцvande och tvеngsmetoder var vardagsmat. Jag har kvar skador och sjukdomar, fцr vеr hдlsa var heller inte viktig. Utцver fцrstoppning och urinvдgsproblem led jag ocksе av svеra smдrtor, men fick alltid diagnosen "psykosociala besvдr" till svar. Rцrelsefrihet och rдtten till frisk luft blev en fеfдng drцm i landet Sverige - med Allemansrдtten. De hade det bдttre i fдngelserna, dдr de vuxna еtminstone fick en timmes rast utomhus per dag. 

В моя конкретен случай ставаше следователно на въпрос за едно произволно конфискуване, без да се погледне и наблюдава, в което насилието, отнемането на свободата и принудителните методи бяха ежедневна храна. Останаха ми наранявания и болести, защото нашето здраве и то не беше от важните неща. Освен запек и проблеми с уринирането аз страдах също от тежки болки, но винаги получавах диагнозата „психосоциални проблеми” в отговор. Свобода на движението и правото на чист въздух – те си останаха една суетна мечта в държавата Швеция – с Правото на всички граждани (Аллемансреттен). На тях в затворите им бе по-добре, където възрастните поне получиха 1 час разходка навън дневно.    

"Det fanns de som aldrig kom ut frеn vеra svenska koncentrationslдger."

„Съществуват тези които никога не бяха излизали навън от нашите шведски концлагери”.

Det direkta fysiska och psykiska vеldet som florerade pе dessa anstalter kunde ingen personal stoppa. Straffet fцr att tjalla var mycket hцgre дn pе vеra fдngelser, eftersom ingen kom undan. Om inte nеgon annanstans fann man den berцrda pе toaletterna, som inte gick att lеsa. Vapen i alla dess former fцrekom och risken fanns alltid att bli цverfallen av tjejer, som hade tummen i munnen pе natten och en kniv i handen pе dagen. Vansinnet var stдndigt nдrvarande och iscensatta brдnder var heller inte ovanliga.

Директното физическо и психическо насилие което флорираше в тия институции него не можеше да го спре никой от персоналите. Наказанието да докладваш бе много по-строго отколкото в нашите затвори, тъй като никой не се спасяваше от него. Ако не откриваха замесените на друго място, то ги сгащваха в тоалетните, които нямаха правото да заключват. Оръжие във всичките му форми се срещаше и риска съществуваше винаги да бъдете нападнат от момичета, които смучеха пръст през нощта но държаха нож в ръка през деня. Лудостта бе постоянно присъстваща и нарочните пожари не принадлежаха на необичайното.

Nеgon kanske undrar hur man klarar sig och fеr tiden att gе pе sеdana stдllen? Den som tror att det finns s k "maskrosbarn" och "цverlevare" дr antingen aningslцsa eller sе anvдnder man begreppet fцr att rдttfдrdiga beslut om tvеngsomhдndertaganden. Allt har nдmligen ett pris. Det som slogs sцnder pе institutionerna var mitt personliga revir. Man blev nobody dдr tillsammans med alla andra i en livsfarlig kultur. Дnnu plockar jag upp resterna och fцrsцker fе bitarna att bli hela.

Някой може би пита как се справяте и как правите за да ви минава времето на такива места? Този който си мисли, че съществуват така наречените „деца-глухарчета” и „надживели” той или не е в час или се възползва от терминологията за да оправдае решенията за принудителни конфискации. Всичко има значи цената си. Това което рабиха на пух и прах в институциите бе моят собствен интегритет. Човек става нободи където заедно с всички други се намира в една опасна за живота ви култура. И все пак аз събирам парчетията и се опитвам да ги събера в едно цяло.

Fцr att vinna fцrdelar lдrde vi oss snabbt att sдga vad psykologen, kuratorn, lдkaren villehцra - fцr att bekrдfta de normativa sanningar som rеdde. Dдrfцr hдrskade oftast en tдvlingsstдmning i konsten att ljuga. Bara Gud vet hur ofta jag fцrsцkte bromsa hatet genom att spela pajas. Kanske lyckades jag ibland? Ett annat sдtt var att fцrsцka rymma. Fortfarande tror jag mig ha en insikt om vad som дr friskt. De som inte rymde hade ocksе totalt gett upp. En gеng rymde jag fцr att slippa lynchstдmningen mot en manlig personal. En vansinnig tjej hade bestдmt sig fцr att nita honom fцr vеldtдkt. Givetvis var han inte intresserad av henne.

За да спечелим предимства се научихме бързо да казваме това което психолога, кюратора, лекарят желаеха да чуят от нас – за да им потвърдим нормативните им истини които им важаха. Затова цареше най-често една състезателна атмосфера в изкуството да лъжете. Само Бог знае колко често съм се опитвала да натисна спирачките на омразата като се преструвам на клоун. Може би понякога и да успявах? Един друг начин бе да се опитваме да бягаме. Все още вярвам че имам представа кое е здравото. Тези които не бягаха бяха обаче тотално се предали. Веднъж избягах за да избегна атмосферата на линчуване против един мъж от персонала. Едно момиче изпаднало в луд гняв се беше решило му цапне един заради изнасилване. Разбира се той не се интересуваше от нея.                           

Man sеg alltsе varken till barnets eller sjдlva livets bдsta. Gцr man det idag? Sеdana hдr liknande stдllen finns kvar. Pе Eknдs ungdomsvеrdsskola finns nu pojkar istдllet.

Следователно никой не се грижше за най-доброто на децата или на живота. Върши ли се това днес? Такива места продължават да си съществуват до ден-днешен. В Екнес-училището за грижи за младежи обаче вместо момичета днес имат момчета там.

"Jag glцmmer aldrig tjejen som cyklade ut och hдngde sig i skogen utanfцr Lund."

„Няма да забравя никога момичето което подкара колелото си навън и се обеси извън град Лунд.”

Pе Vanvеrdsutredningens hemsida pеstеs att de skyldigas brott дr preskriberade och dдrfцr дr tiden ute fцr att anmдla illgдrningar. Men hur kan brott bli inaktuella nдr det inte ens fanns en mцjlighet till att цverklaga barnavеrdsnдmndens beslut fцr anhцriga och den som tvеngsomhдndertogs? En sak дr i alla fall sдker; bеde Vanvеrdsutredningen och den nuvarande regeringens omfattande utredning "Lag om stцd och skydd fцr barn och unga LBU - Betдnkande av Barnskyddsutredningen SOU 2 009:68"1 hade varit onцdiga, om det hade funnits, och fortfarande fanns, en fungerande och tydlig lagstiftning! I sistnдmnda utredning saknar jag dessutom tydliga kriterier fцr varfцr ett tvеngsomhдndertagande ska gцras. Vidare дr risker och konsekvenser av ett omhдndertaganden inte tillrдckligt granskade. 

На сайта на разследването за злоупотреби в грижите твърдят, че престъплението на виновните е прескрибирано и затова времето е изтекло за да бъдат съобщени злоупотребите. Но как може престъпленията да изгубят актуалност когато дори не съществува възможност да обжалвате решението на детския съвет по грижите (борнавоурдснемнден) за роднините и за този който е бил принудително конфискуван? Едно нещо за всеки случай е сигурното, както                                                                                                                     решението на детския съвет по грижите, така разследването на днешното првителство „Закон за подкрепа и защита на деца и младежи Ел Бйе Ю – Промемория за Разследването за Детски грижи СУЮ 2 009:68” 1 бяха  излишни, ако същестуваше и ако все още продължаваше да съществува едно работещо и ясно законодателство! В последното споменато разследванена мен  освен това ми липсват ясни критерии за това защо едно принудително конфискуване трябва да бъде извършено. По-нататъка рисковете и последствията от едно конфискуване не са достатъчно разглеждани.

Den sociala barn- och ungdomsvеrden har redan expanderat nдr det gдller insatser och kostnader, men jag vеgar frankt pеstе att tvеngsomhдndertaganden ger obotliga skador pе barn och ungdomar. Ju дldre de дr, desto allvarligare blir fцljderna och dдrmed kostnaderna. Ett av svaren blir kronisk misstro.

 Социалните детски и младежки грижи вече са експандирали що касае приноси и разходи, но аз се осмелявам смело да твърдя, че принудителните конфискации оставят нелечими наранявания върху децата и младежите. Колкото по-възрастен става човек, по-сериозни стават и последиците и с това и разходите. Един от отгворите става хроническото недоверие.

Om en ung individ far illa дr det inte alltid det bдsta att ingripa och rycka upp detta med rцtterna. Fцr trots allt; hur svеrt ett barn дn har det i sitt ordinarie hem finns oftast anknytning till nеgon eller nеgot som stеr det nдra. Man fеr aldrig glцmma att det finns grader i helvetet! Man fеr heller aldrig glцmma att ett barn verkar hдr och nu. 

Ако един млад индивиди пострада не винаги е най-доброто за него да се намесите и да го изтръгнете с корените му. Защото, въпреки всичк, колко и тежко да му е на едно дете в неговия роден дом, то най-често има контакт с някой или нещо което са му близки. Човек никога не бива да забравя че в Ада всичко е на нива! Човек не бива да забравя че едно дете се намира тук и сега.

Ett samhдlle mеste bygga pе vеr fцrmеga till empati och inte som nu - pе "stцrsta mцjliga lycka еt stцrsta mцjliga antal.", fцr ens lycka kan ingen komma еt. Inte heller kan barnkonventionen fцrдndra den sanningen. Det дr inte det som redan дr bestдmt eller avgjort, som дr mest intressant. I det osдkra ligger det hoppfulla och det som mцjliggцr att en mдnniska дr och fцrblir mдnsklig.

Едно общество трябва да се строи по нашата способност към емпатия а не като сега –
„върху най-голямото възможно щастие за най-голямото възможно количество”. Защото никой не може да има достъп до щастието на човек. Нито пък детската конвенция може да промени тази истина. Това не е това което вече е решено или за което е взето решение, което е интересното. В несигурното лежи надеждата и това което прави така че един човек е и си остава човечен.

Sдrskilde utredaren Gцran Johansson i Vanvеrdsutredningen berдttar om sitt intryck: "Barn i familjehem har varit mer utsatta дn de som har varit placerade pе institutionerna. Det дr svеrare att garantera barnens sдkerhet i familjehem дn vad det дr pе institutionerna. SIS-institutionerna дr dem som gеr ganska fria frеn kritik. Det kan bero pе att barnet har fler vuxna omkring sig samt fler barn och ungdomar att fе stцd av." 2

Особено следователя Йоран Юанссон в Разследването за злоупотреби разказва за впечатленията си”
Децата в семейните домове са били по-изложени отколкото тези пласирани в институциите. По-трудно е да се гарантира сигурността на децата в семейните домове, отколкото там където са по институциите. СИС-институциите са тези които са освободени от критика до голяма степен. Това може да се основава на това, че детето е заобиколено от повече възрастни  както и от повече дец а и младежи от които да получи подкрепа.” 2

De personer som hitintills har intervjuats motsvarar mindre дn en procent av alla de barn som var placerade under 1950-1980. Varfцr har man inte gjort en datainsamling pе hur mеnga som garanterat var i tvеngsvеrd och som dog i tidig еlder med orsak dдrtill?

Тези лица които до сега са били интервюирани отговарят на по-малко от 1 процент всичките тия деца които са пласирани през периода 1950-1980. Защо не са сторили едно събиране на компютъра колко много гарантирано са били под принудителни грижи и които са умрели в ранна възраст с причина за това?

Jag vet nдmligen en annan sanning. Det fanns de som aldrig kom ut frеn vеra svenska koncentrationslдger, vilka var inget annat дn uppsamlingsplatser med diktaturfasoner och experimentell inriktning pе unga mдnniskor. De fцrlorade inte bara tron pе sin egen fцrmеga, utan ocksе hoppet om mдnsklig godhet och fцrstеelse. Dog de inte fцre 18-еrsdagen sе blev de tunga missbrukare eller hamnade pе anstalter i evigheternas tidlцshet. Jag glцmmer aldrig tjejen som cyklade ut och hдngde sig i skogen utanfцr Lund. Vi delade rum och plцtsligt var hon inte dдr. Hon valde hellre dцden fцr hon orkade inte med ett цvergrepp till, och det fцrstеr jag. Men det vдrsta var att vеrdpersonalen betedde sig som om hon aldrig hade existerat.

Аз знам именно една друга истина. Съществуваха тези които никога не излязоха навън от нашите шведски концлагери, които не бяха нищо друго освен места за събиране с дикаторски фасони и експериментална насоченост върху младите хора. Те не само изгубиха вярата в собствените си способности, ами също и надеждата в човешката доброта и разбиране. Ако не умираха преди 18-годишната си възраст то те ставаха тежки злоупотребители или попадаха в затворени институции за вечно безвремие. Аз никога няма да забравя момичето което подкара навън колелото си и се обеси в кората извън Лунд. Ние деляхме стаята с него и изведнъж то не беше там. Тя избра по-скоро смъртта защото не издържаша с още едно насилие към нея, и това е разбираемо за мен. Но най-лошоото бе, че персонала по грижите се държеше като че тя никога да не е съществувала.

Jag har vittnat om цvergrepp och skador till Vanvеrdsutredningen, som nu lдgger fram en delrapport i januari 2010 till regeringen. Min mor fick upprдttelse av Staten. Kommer jag, med flera, att ens fе en ursдkt?

Аз съм свидетелствувала за насилие и за наранявания в разследването за насилие, което сега полага един частичен доклад през м. Януари 2010 година пред правителството. Моята майка получи обезщетение от Държавата. Ами аз и другите, ще получим ли поне едно извинение?

Fцrst nдr vi дr olyckliga mеste vi vдlja fцr att ta oss ur situationen. Jag var tvungen att fцrsonas med mitt цde annars hade jag inte gеtt vidare. Fцrlеta gеr dдremot inte. Ingen ska tvinga mig till att bli medbrottsling och dдrmed glцmma! Problemet var vem som skulle ha trott och fцrstеtt mig, nдr Sverige дven utomlands var kдnt fцr sin neutralitet och medmдnskliga rдttigheter i det "perfekta folkhemmet".

Едва когато самите сме нещастни трябва да избираме да излезем от ситуацията.    Бях принудена да сключа мир с моята съдба -  в противен случай не бих могла да продължа по-нататъка. Да ги извиня обаче аз така и не мога. Никой не може да ме принуждава да стана съпричастна и с това да забравя! Проблемът бе кой би повярвал и би ме разбрал, когато Швеция дори в чужбина бе известна със своя неутралитет и с човешките си права да представлява „перфектният народен дом”.

 Груб превод от Шведски:  Марийка Кр. Томова

Източник в оригинал:  http://sourze.se/2010/01/12/mina-ar-i-svenska-koncentrationslager__69078#.Vb4Nl_Ptmkr
Mina еr i svenska koncentrationslдger