Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2016 15:57 - Интересни подробности за робите и Европа
Автор: latestnews Категория: Политика   
Прочетен: 477 Коментари: 0 Гласове:
0



 04.03.2012 23:58 - Търговия с роби - II Автор: borsi Категория: История   image 
Прочетен: 3184 Коментари: 0 Гласове:  7  
Последна промяна: 18.06.2012 03:38 
  imageimage
Търговия с роби - II
 
С откриването и разработването на Америка доставката на роби става все по-доходен бизнес и в търговията правят опити и се включват всякакви националности. От англичани и французи, до немци, датчани, шведи и дори поляци.  

image

Шведски принос за търговията с роби

В цяла Европа възникват дружества за търговия с роби. Холандските търговци стават между големите търговци на роби. Холандците заемат няколко крепости за търговия на Африканския бряг, най-важното от които в Гана, но от 1640 г. са изправени пред нарастваща конкуренция от френски и британски търговци. Англичаните още около средата на 16 век правят вече опити да вземат своя дял от търговията.  

image

Джон Хокинс

В 1560 году Джон Хокинс появява в Лондон и започва да убеждаа богаташите от тогавашното Сити да финансират работърговска експедиция в Африкa и Испанска Америка. Сред предприемачите са директорът на Московската компаня и кметът на Лондон. Октомври 1562 г. три кораба под командоването на Хокинс напускат Англия и поемат към Западна Африка. С голям труд успял да си осигури 300 негри от крайбрежието на Гвинея, а останалите взел като нападнал португалски кораби превозващи роби и конфискувал робите, след което експедицията поела на Запад към днешно Хаити, където продали част от робите, а останалите разпродали по други острови в Карибско море на местните испански заселници. Търговията била успешна и на връщане експедицията била претоварена със захар, кожи, динджифил и перли, стоки които били добре продадени в Лондон. Хокинс си купил с печалбата къща недалеч от Тауър и започнал подготовка за 2 експедиция. Този път и кралицата се включила в начинанието осигурявайки 700-тонния кораб “Исус от Любек”, към останалите 2 кораба осигурени от Хокинс и останалите акционери. От Западна Африка били купени 400 роби и препродадени във Венесуела. Следващата експедиция в която Хокинс не участвал също донесла добра печалба, а нейното завръщане потеглила нова водена пак от него. Край бреговете на Сенегал обаче не им провървяло и въпреки, че сами се опитали да организират лов на роби англичаните срещнали голяма съпротива. В корабите имало само 150 роба. От банкрут ги спасил късмета. Край бреговете на Сиера Леоне към тях се приближила лодка с послание от местния крал, който обещавал всички пленници на англичаните ако му помогнат във войната му със съседите. С цената на двама убити и 42 ранени англичаните се сдобили в тази туземна война с още 250 роби. В ръцете на краля имало 6000 пленника, но от тях на англичаните той дал само 70 пристъпвайки обещанието си. Така с 470 роба англичаните напуснали Африка и поели към Америка. Там обаче се скарали с местните испански власти и след някое и друго сражение, плячкосването на един испански град и последвалите морски битки само 1 кораб от експедицията оцелял за да се прибере в Англия. Неуспехите обаче от тази експедиция не убили апетитите на бизнесмените от Англия да участват в търговията и през следващите столетия бизнеса се разраствал, особено след като англичаните се установили трайно в Северна Америка и започнали усилено да отглеждат тютюн, а по-късно и захарна тръстика.

image

Хокинс е този който популяризира триъгълната търговия с роби в Европа. Подобна търговия макар и с кожи, луксозни стоки и суровини вече е била развивана от Московската компания в Балтика, така, че нищо чудно някой от съдружниците на Хокинс от тази компания да му е дал идеята. 

От Европа за Африка потеглял кораб пълен с мъниста, оръжие, алкохол, желязо, стъкло и платове за Африка, там стоката се продавала или заменяла за роби, след което корабът отплавал с робите за Америка, където на Карибите или в Южните щати продавали робите, за да го натоварят на свой ред с други стоки обратно за Европа. Въобще обаче не си мислете, че тоя бизнес е бил лесен. Трансатлантическите плавания са сложни търговски начинания. Пътешествията, базирани в Европа плавали по маршрут, свързващ Европа, Африка, Северна и Южна Америка. 

image

Търговските товари, организирани в Европа струват няколко милиона долара в днешни пари. Особено трудни били плавания в Индийския океан, където и арабите и португалците ревниво пазили монопола си. Товарите обикновено включвали памучен текстил, черупки от Индийския океан обратно, тютюн, изделия от стъкло от Италия , ракии и спиртни напитки от Франция , Испания, и Португалия, Ирландия бельо и говеждо месо, както и набор от британски и европейски производители. От далечния изток където се пласирали робите, взети от източна Африка, корабите товарели подправки които возели до Европа. За това и Атлантическата търговия, макар пак скъпа и опасна, била все пак по-лесна. Все пак обаче този бизнес не бил нито за хора със слаби нерви, нито за бедни предприемачи, освен ако не се обединявали в сдружения по-много хора, както и се е случвало. 

image

Мита, че с евтини дрънкулки се купуват роби не е много верен. Вероятно в началото или по време на войни когато цените на робите в Африка са спадали драстично е било възможно, но африканските владетели и търговци продаващи роби въобще не са били балами и искали голямо разнообразие от стоки. Основните били текстил, оръжия и алкохол, но е имало и не малко капризи като – часовници, порцелан, изделия от стъкло и т.н. 

image

Честа причина за войните в Африка била идеята пленниците после да се продадат на арабите или европейците

По време на мир в Африка, цената на робите скачала, тъй като дори местните царе да искат да продават и от собствените си поданици както и са правили, то броят на робите е ограничен. 

image

Жителите на северен Судан и до сега имат афинитет към подобни сделки

С развитието на търговията с Америка арабите започват да кръстосват целия континент още по усилено и тъй като европейците рядко се отдалечавали от крайбрежието, то ловците на роби били основно местните или някой и друг арабски търговец аклиматизирал се от няколко поколения към убийствения климат на екваториална Африка, където белите мрели като мухи. 

image

Съдовете отплавали от Европа с големи екипажите, включително хирурзи, дърводелци, бъчвари, готвачи (някои от които са от африкански произход), моряци и охрана за да охраняват робите на африканския бряг и по време на плаване.

image

Бунт на кораб 

Готвачи приготвяли ястия от риба, боб, ориз, или сладки картофи в големи медни казани. Хирурзите понякога са подготвяли менюто. На робите била давана храна около 9-11 часа сутринта и късно следобед, в малки купички. Ако времето позволявало, групи от африканските пленници са били карани да правят упражнения на палубата в опит да се компенсира унищожителния ефект от обездвижването. Често ги карали да танцуват за да се раздвижат. Имало няколко вани на всяко отделение под палубата, в която робите да се облекчат. За да противодействат на тази смрад, за който се смята че е насърчаване за болести, плавателните съдове са опушени с оцет, горски плодове, липи и катрани.

image

Имало е постоянна заплаха от бунт и метеж и не е един кораб е бил завладяван от робите си. Рискът от бунтове бил най-голям близо до африканския бряг, след което режимът леко се отслабвал. Корабите били с най-различен размер и малки и големи. Сравнително малко от корабите са строени специално за този вид търговия макар да е имало и такива. Проблемът идвал от това, че корабът хем трябва да може да превозва възможно най-голям брой роби и то при условия в които биха оцелели, хем следвало да може да изпълнява и други търговски функции предвид различните товари преди и след придобиване на робите. 

image

Въобще, сложно занимание. В самата Африка търговията също се развивала, като там където реките били плавателни и било възможно местните имали цели флотили плитко газещи съдове с които превозвали робите до брега, много по безопасно отколкото по робските пътеки осеяни с кости на всеки метър.  

image

Когато кораб за роби пристигнел на африканския бряг, търговията е подложена и от различни митнически плащания към местни африкански владетели, търговци с монополни права или местната португалска управа.

image

Робите често не са били толкова евтини както се пише в книгите. Асортимента на европейските текстилни изделия, огнестрелни оръжия и алкохол често е варирал и на моменти в е еквивалента, средно на дванадесет унции злато, по западното крайбрежие на Африка. 1 унция е равна на около 28,35 гр. злато, или един роб е струвал около 340 гр. злато, което по днешни високи цени на златото е около цели $ 18 842 или по €14 235. Доста сериозна цена в днешни пари, не ниска и тогава. Това е цената на възрастен мъж. 

image

Рентабилността на търговията с роби често зависи от способността на даден търговец или капитан, да сортира търговски стоки за обмяна, да отговоря на краткосрочните търсения в Африка 

image

По бреговете имало много крайбрежни агенти, които търгувал с капитаните които не са имали правилно "асорти" от нужния товар. Много от тези агенти, особено тези, които са живели на брега от днешна Гвинея-Бисау и Либерия, са мулати. Доставката на роби от вътрешността, зависи до голяма степен от политическите войни на континента, тъй като много от робите са военнопленници и от екологичните условия. По време на суша или глад, робските доставки се увеличавали, тъй като, местните царе, често продавали поданиците които не могат да изхранят. Тогава цените са падали. Годините преди гражданската война в САЩ цените в Африка драстично са спаднали, като според мен причините са няколко, но основната е може би точно забраната на Англия за търговия и пречките които военния и флот е създавал. А в същото време за мнозина вождове в Африка търговията е ставала все по-предпочитан метод за забогатяване. 

image

Цена на робите в Ямайка 1647 - 1785 г. 

Във вътрешността на Африка където белите рядко са стъпвали един роб тогава е струвал шепа червени порцеланови мъниста, два са стрували 1 мускет “Тауър” който в Лондон е бил на цена от 13 шилинга, или 1 мускет от САЩ на цена от 2 долара в Бостън или Ню Йорк. На брега робите са били докарвани и продавани дори по $ 10 изключително ниска цена. В същото време, в Бразилия цените вече били около $ 300-500, за добрите роби, в Куба гонели $ 800-1000, а в Южните щати внесени нелегално стигали до $ 1500 – 2000 в Луизиана. В средата на 19 век, нормите на печалба от времето на Хокинс били многократно надминавани с неговите само 60 – 70 % чиста печалба при второто му плаване. 

image

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
изто4ник
http://borsi.blog.bg/history/2012/03/04/tyrgoviia-s-robi-ii.914910


Тагове:   Европа,   роби,


Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: latestnews
Категория: Политика
Прочетен: 1172961
Постинги: 2021
Коментари: 478
Гласове: 236
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031