2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 676 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2017 14:53
Разказ на очевидеца Зоран Младенович:
„НАТО унищожаваше страната ни последователно и безпощадно!”
„11.05.2013 год. За дългите ми години работа в Белград аз се сприятелих със забележителното семейство на Зоран Младенович. Той има прекрасна жена Снежана, дъщеря Йована и син Вук. През цялото време, докато НАТО бомбандираше Сърбия и Черна гора, Зоран помагаше на снимачните екипи на руската телевизия. Заедно с кореспондентите и операторите той се озоваваше в "най-горещите точки” и виждаше всичко, което ставаше в онези дни не само в Белград, но и в цялата страна. На него, както и на милиони сърби, му се наложи да преживее много трагични и страшни моменти. В дневника ми са останали неговите спомени:
Когато на 24 март 1999 година започнаха да обстрелват столицата ни, първата бомба падна близо до сградата, където постоянно спортувам. Хората започнаха да изскачат от нея, крещейки: „НАТО бомбардира Белград”. Но ние не се изплашихме и продължавахме заниманията си. Най-много ракети и бомби бяха пуснати в района „Стражавица”. Тук се намираха подразделенията на нашата армия. Те се разполагаха над земята, затова НАТО обстрелваше този район постоянно – ден и нощ. Но да пробият тунелите така и не успяха.
Тогава жена ми беше бременна и аз много се страхувах за нея. Изпратих я на село при роднини. Но авиацията на НАТО бомбандираше и там. Затова се принудих да изпратя Снежана в Будапеща. Заедно с нея в Будапеща замина и 8-годишната ми дъщеря.
Върнах се в Белград и започнах да работя с кореспондентите от Русия. Това бяха журналисти от Първи канал, НТВ, РТР – возех ги из цялата страна. Неведнъж сме били в Косово, Черна гора, обиколихме цяла Сърбия. Със собствените си очи видях какво натовците направиха със страната ми. След бомбандировките върнах жена ми и дъщеря ми в Сърбия. И след няколко месеца тя роди сина ни Вук.
Спасихме живота и здравето си, но земята изгубихме. Някога бях купил на черногорското адриатическо крайбрежие 2500 кв. м. земя. Но тъкмо в този район (Лущица в Черна гора) пускаха обеднен уран. Сега с него е заразена цялата почва, цялата вода и това е заплаха за хората. Там има толкова уран, че ще стигне за няколко поколения. Затова ние се изплашихме за здравето на децата ни и продадохме тази земя.
Зная, че няколко мои съседи, които не успяха да продадат тази заразена земя, след 1999 година започнаха да боледуват. Моят съсед, той е сърбин, бежанец от Хърватска, пострада още през 1995 година. Него, както и 300 000 други сърби, просто ги изгониха от Хърватска и им отнеха всичко. Техният малък син се разболя от левкемия през 2000 година и почина. Някои пострадаха от това, че са занесли в домовете си части от тези ракети. В тях имаше много от този уран. После те разбраха какво е това в действителност. Но беше вече късно. Болест и смърт. Има пострадали и сред военните, които след това обеззаразяваха тази територия.
На въпроса ми, защо авиацията на НАТО така безмилостно е бомбандирала черногорското адриатическо крайбрежие и имало ли е там военни обекти, които са подлежали на унищожение, Зоран отговори простичко, но отговорът не стана от това по-малко ужасен:
Там имаше само гора, море и малък и много чист плаж. Повече нищо. Два самолета А-2 просто взеха и изхвърлиха целия си товар – касетни бомби. Не е ясно защо, може би, те са решили, че е опасно да летят по-нататък и са се отървали от боеприпасите, а после са се върнали на своите самолетоносачи.
АВТОР: КОНСТАНТИН КАЧАЛИН- "ГЛАСЪТ НА РУСИЯ",
Открито в: „blog.bg” като постинг на автора:
Автор: internationalist Категория: Политика
© Мръсното минало на НАТО заплашва с еко...
© Без да го изрича, със СВО Путин рече :...