Или как Колелото на диагнозоподмяната беше навреме и с перспектива в бъдещеия днешен злощастен развой завъртяно в общинарските морбидни ръце на Община Уддевалла, Швеция

#Шведите най-се страхуват от една най-нормална #психоза. Тогава вкарват в употреба закона си за #принудително прибиране и спринцовките. Който в момента не знам до колко е активен в България но по разприте по улиците и по шосетата с битовата престъпност и по липсата на патрулки, не мисля реално да съществува. Много съм писала и говорила по тоя въпрос, но отново за новите ми приятели на Фейсбуук в дните на протести тази тема може би ги интересува. А на мен ми е омръзнала.

А понякога властниците-шведски общинари вкарват закона и след като се наговорят помежду си, все пак докторите в малкия градеца са кръстосани помежду си и със социалните и с престъпната мафия и лигисти и като рода и като приятели приятели. Затова са кротки и наглед са въздържателни и самосъзерцателни, едва ли не потънали в най-дълбоките нива на медитация и самоконтрол. Не че им е такъв етноса. Разбира се, със закона се злоупотребява при най-различни властоборства. Законът се прилага против политически противници и семейните им. .Законът се прилага за неудобните на учрежденията, натопените от бивши съпрузи и зли или завистливи или дементни или психично болни от много по-тежки отклонения, съседи. Законът се прилага и за маркиране на власт. Прилага се и от румънските дърти доктори (нашия случай) събличащи гола младата си пациентка и когато не им се е отворил парашута.
зА СОЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ на малкото коруптно шуро-баджанашко градче Уддевалла обикновена българска заг риженост децата ти след инфекция деца се оказа "Идваме от сбирка на кафе и решихме да ти припишем нещо като психоза". (Защото имаш наглостта на Е-мейл да ги молиш да не намесват децата ти в отношенията ти със съпруга ти при най-нормален спор. И да не лъжат че "деца са пострадали, когато децата си спяха кротко в стаята),

Някои чиновнички не познават и не откликват на молба за #корекция освен с психическа диагноза, все пак ти си южна албанска горска маймуна от #Букуреещ или от Пакистан и арийската надменност взима превес над желанието да те обслужат.

. Изсмиваш им се в отгоровор се защото вярваш в шведските закони, които си надценил в градеца на шуро-баджанащината и мафията.
В моя случай през 2007-ма година Законът за принудата бе задвижен чрез прибиване до инвалидност у некрофил-лекар-поета- неонациста д-р Юнас Лундберй в местната ми поликлиника, където бях отишла за да помоля мило (след 3 месеца повръщане и воднисти диарии нямах сила нито да говоря нито да се движа камо ли да окажа съпротива). за направление за ревматолог за шип в едната ми ръка (в дланта) който бе много болезнен. Последва капан устроен от румънското ми #джипи, зет на д--р Борота, д-р Иоан #Михок, вътре в кабинета му, без свидетели от три сестри над 120 кг които те мятат в кръг по острите ръбове на мебелите на доктора. Лъжата бе, че съм "оказала съпротива" което в моето състояние бе невъзможно. Просто самият лекар бе в психоза, в афект и бе невчесан, мръсен, небръснат и държеше някакъв лист и крещеше неистово "Какво си писала тука? Какво си писала тука?" Нямах ни най-бегла представа какво съм писала. Аз обичам да пиша. И до ден днешен не знам за какво бях пребита. После как той и сестрата се кефеха от нанесеното ми насилие това може да се чуе от звукозаписа с тайната ми ем пи тройка под пуловера ми. Качен е в Скачени филми във всичките ми профили на Ютууб. Ако лекар ви прибие, полицията не разследва. Полицията им не разследва и ако социалната служба и престъпен родител са изгладували до последна фаза на недохранване детето ви, както е случая с нашия син Румен Каллмир. Имам звукозапис на който шведска полицайка твърди, че е съвсем Окей и в рамките на позволеното това да се практикува.

Изводът е, че е от голямо значение дали престъпленията в #Швеция се практикуват от учрежденческо лице или от престъпно лице във връзка с учрежденията, или от емигрант или частно лице без #шуро-баджанашки връзки. #Полицията ви разкарва като ловен трофей, не знаете в каква посока. Обяснението на некрофила-доктор-поет-неонацист е "Ще те водим там където червеи ще ти ядат мозъка докато си жива!". При тази ориентация очакваш двамата полицаи да те провесят с главата или поне да извхърлят в най-близкото блато. Пристигаш в някакво супертайно и суперохранявано отделение. От вратата разибраш, че си попаднал в отдел за разпит на СЕПО (тайната полиция) а не в обикновена психиатрия или спешна психиатрична помощ Това става ясно след кратко запознанство. дин вътре е луд, останалите са политически, кой за заплаха на кофти човек на човека, коя девойка е съобщена от майка й - социална секретарка , че е ходила да работи в Странство (много и най-страшната дума за малките общински душици!) или на посещение у гаджето си в Испания (ужас). Това става ясно и след като главният завеждащ отделението се оказва зет на дядото който те е събличал гола в кабинета си и не му се е отворил парашута. Това става ясно и след като главният звеждащ отделението ти се извинява, че не си за тук, но че получавал въпросниците си за разпит от социалната служба всеки ден по телефона. Това става ясно и като се натъкваш на мъж от СЕПО в ръкавици да фотографира по време на обяд в столовата дневника ви със записки които уж си скрила докато се храниш в столовата. Че отделението е политическо става ясно и когато се натъкваш на младо момче от Иран, чието тяло скача 2 метра като заклана кокошка вън на дивана в кориора а над него се превиват от смях над инжекциите. Става ясно и от отровата в пипрения ти сос. Както и от микрофоните в стените и тичането на сестрите до компютъра в рецепсията за да запишат всяка твоя прозявка.

Че ти не си им интересна и че целият политически спектакъл е касаел единствено децата ти, става ясно когато се събуждаш една сутрин и целият персонал сестри тичат надолу -нагоре из коридора и като в транс декламират "Къде са децата? Къде са децата?" и се нахвърлят на теб, сякаш имаш телефон, собствен офис или издаваш заповед на децата си по телепатия.

Внедряването на такава система в България чрез "подкупи" за българското правно министерсво, наречени "грантове" и строежи на затвори за недоволни родители, баби и дядовци, има в основата си тези общоскандинавски северни "ценности", които НПО-тата не биха ви обяснили на този етап на "доверие", клишета и флирт с родителската публика.

Мога да говоря до утре, но темата не ми е приятна сега когато същата тази мафия гладува до смъртта му осма година подред, сина ми. Ето малко спомени от Мафията на гр. Уддевалла, Швеция и от лъжливия татко отглеждащ с мафиотите тении в органите на децата си, и спасил се с як секс със социалната секретарка. Животът на малката ни дъщеря бе в опасност както и моя, от шока от обезводненнието сутрин. Помолих го да ни откара с колата си до Бърза помощ "Слушай добре. Тук у нас, парите парите и работата са най-важното нещо. За такива като вас си имаме линейка". Аз виках линейката но тя идваше и преливаше Рингер на мен но отминаваше умиращата #Розита. Наистина мога да разказвам поне една седмица. Опитите за убийство са напластени като шведска палачинкова торта и от страна на бащата и от страна на социалната му секретарка-любовница и от страна на четиримата доктори-приятели нарекли осемсантиметрови смуквателни червеи и двайсет самтиметров дъждовен червей отделен от мен и от Розита "негативни резултати" (когато лаборантките от двете лаборатории си признават, както и инфекцозната сестра Мария че са приели и обработили, тоест са идентифицирали именно червеи , и те ли си въобразяват?". Неприятни спомени изпълнени с чужди докторски престъпления по заповед и поръчка на една #морбидна социална служба наричаща "приндуителната евтаназия на една майка и три деца -
за най-доброто на децата". Това имах впредвид като говорех днес за лъжливи социални доклади които в нашия случай на #хипер-##корупция пълнят сигурно цял един техен офис. И не бих могла да аргументирам с веществени доказателства до края на живота си. Защото убийците на деца-расисти освен че са крадливи, и престъпни, са и доста продуктивни. Все пак луд умора няма. Така изглеждат най-нормалните шведски чиновници снабдяващи Ел Ес Ес-"грижите" на Уддевалла с клиенти посредством подмяна на червеи и тении, на рота вируси и на стрептококи-бактерии убийци с измислени от социалните служителки и престъпния баща "психози". Не е психоза грижата на майката за умиращите й деца. Според мен е загриженост. Загрижеността не е психоза. Тя е подвиг и геройство.

Но такива добрини шведите не са научени да приписват на един възрастен емигрант. С редки изключения единствено само на емигрант-дете ако вече са го дрогирали, разбира се, както до апатия и повръщане опънато на някой одър в тъмна стая с колани.