latestnews :: Изнасилвания на момичета-деца с окъсани дрехи от мъжки персонал

Млади момичета, които между другото ли лекуват, за това че са били изнасилвани, са подложени на стриптийз от мъжки шведски персонал. Младежи склонни към самоубийство са оставяни сами само по бельо, а дванайсетгодишни са принуждавани сами да си трият повърнатото. Това се случва на принудително обгрижваните младежи в изолационните килии в Шведските младежки домове. Калибер продължава своето проучване на битието на децата и на младежите в държавните младежки домове и може отново да покаже големи разлики между тях затворите из държавата.

Нура, която ние също срещнахме в Калибер през изминалата седмица, е живяла в младежки домове и е седяла в изолационна килия.

– Да седиш затворен вътре в една студена стая предизвиква тъга. Понякога имаш късме да получиш един пластмасов дюшек върху който би могъл да полежиш. Понякога не ми го позволяваха. Не смятам че това е начинът да помогнеш на младежта на която й е зле.Става почти по-зле. Когато седях в Фридйегоурд, тогава имаше много малки момиченца там, някои от тях бяха дванайсетгодишни. Да затвориш едно дванайсетгодишно дете, това аз го намирам да е ужасно, казва Нура..

Една малка студена стаичка без мебели – Само един дюшек облечен в галон върху пода, тъй изглеждат изолационните килии в младежките домове. Понякога персоналът маха и матраците, това може да се прочете в собствените записки на персонала, които сме прочели.

Мисълта с изолационните килии на младежките домове, или стаите за разграничаване, както ги нарича Държавното институционално управление (СиС), е, че те ще се използуват само като последния изход, ако ученикът показва насилие или е повлиян от наркотици тъй че да няма друго решение.

Съблечени голи

За да не могат тинейджърите да се самонаранят или да си посегнат на живота в изолационната килия,съществува рутината, в държавните младежки домове, да свалят дрехите на младежите когато ги изолират. В някои домове те могат да си сменят дрехите, в другите те седят само по бельо. И ако младежите не пожелаят да си свалят дрехите – то дрехите им биват разкъсвани – или им ги нарязват.

Дженни е под грижи близо до Фалкенберй. Там юношите получили правото да си сменят дрехите и ако не пожелаели да сторят това, то мъжете от персонала им ги свличали с помощта на насилие.

– Възрастните хора, на които би трябвало да разчитаме, те принуждават да си съблечеш дрхите и казват, че това е за твоето най-добро. Това е горе-долу същото като изнасилване. Макар че, те са в правомощията си да го извършват..

Събуват ли ви пликчетата?

– Не, те събличат от нас всичко.

Мъжкият персонал свлича ли ви пликчетата?

– Мм. Ако не желаеш сам, то те те събличат сами, тогава някой те държи или седи върху теб

Защо ви свалят пликчетата?

– Може да си скрил парче стъкло или нещо подобно там

Изтръгнат сутиен

Соога е сексуално използвана и изнасилвана няколко пъти, това е една от причините тя да бъде принудително прибрана. В нейните журнали от 2008 и от 2009 година може да се прочете, че тя е била изолирана много пъти. Тя ни разказва за единия от тях.

– Те ме влачеха към изолационната килия. Те бяха трима мъжкари и едно момиче. Те искаха да ме свлекат долу на пода а аз не желаех да лежа долу на пода, защото желаех да се махна оттам, не желаех да попадна там в изолатора. Те ме натиснаха и ми казаха „свали си блузата“. Аз не желаех да си свалям блузата, имаше мъж там. Не смятам да си свалям блузата! И тогава стана така, че те ми разкъсаха и свалиха блузата и после казаха „Сутиена долу“. „Никога, никога не мисля да си махам сутиена когато мъжете са тук, никога“. Не исках да им се показвам гола. Те приеха отговора ми за заинатяване, тя ми махна сутиена с късане, съвсем неприятно, и аз седях там, съвсем гола.

Докато женският персонал разкъсвал дрехите й, тримата мъже държали здраво Соога. Тя разказва че е преживяла разсъбличането като почти по-лошо унижение от самото изолиране.

Дрехите са човешко право за затворниците

Но това е с цел защита на младежите за да не се наранят, като ги изолират и им разкъсват дрехите. Съществува ли алтернатива? Възрастните затворници имат правото да си запазят дрехите върху себе си в изолационните си килии. Дори да са склонни към самоубийство.

Срещаме се с Елисабетх Оонестоод, шеф на криминални грижи в Халл, един от най-затворените шведски затвори.

– Това е едно човешко право да си с дрехите върху себе си. Ако е така, че един прибран има склонност към самоубийство, то трябва да се погрижиш да няма неща на които да се обеси, но това е нещо съвсем различно и не съдържа това, лицето което седи да е без дрехите си ами тогава трябва да се подсигури охрана на това лице, казва Елисабетх Оонестоод

–Винаги вършим описателна работа, за да видим дали едно лице е склонно към самоубийство или не е, когато идват за изолация. Ако тогава стигнем да заключението, че той е такова лице, тогава той получава така наречената „минутна“ или „секундна охрана“, следователно наблюдение на определени интеревали време. Но лицата все пак имат правото да задържат дрехите върху себе си.

Да получиш дрехите ти нарязани и да седиш по пликчетеа, това следователно не е нещо което би се случило в Халл?

– В моя свят това би било екстремалното изключение казва Елизабетх Оонестоод.

Това става по чист навик в държавните младежки домове.

– Звучи ми твърде странно и аз смятам, че е нещо което е в разрез с етиката в нашия свят.

”Звучи нечовешко”

Елисабетх Оонестоод показва как една изолационна килия изглежда в Халл. Тя има собствена тоалетна, истинско легло, мивка, мебели, едно прозорче с изглед над гардероба и телевизор.

Дори възрастните затворници да са изолирани по-дълго време отколкото децата в младежките домове, то не се използват тъй груби изолационни килии какато младежките грижи имат дори в най-спешните ситуации, според Елисабетх Оонестоод. Така наречената „твърда изолационна килия“ която тогава се използва, на нея й липсва телевизора и гардероба, но има истинско легло и тоалетна. Тя е също по-голяма отколкото килийките в младежките шведски домове.

Ние разказваме за леденостудените изолационни килийки в младежките домове и питами дали имат подобни случаи в Халл.

– Не, такива липсват. В моите учия това звучи като един полицейски арест който става до края за да лежиш 6 часа за да те обвържат по-нататъка, но това не е нещо с което ние тук да се занимаваме, отговаря Елисабетх Оонестоод.

– Смятаме, че така наречените „твърди килии“ с които разполагаме, там където все пак съществува един креват монтиран в стената и една тоалетна, това е по някакъв начин базата от която се нуждае човек. Това там с галон-матрака на мен лично ми е трудно да го проумея. ,

Защо не?

– Намирам го за нечовешко.

Прекалено нечовешко е за най-суровия шведски затвор. Но не и за единайсетгодишното момиченце в младежкия дом Сеевастгоурден, което бе изолирано защото се изкачило на един диван и отказало да се прибере в детската си стая . Не и за тринайсетгодишното момиче в младежкия дом Хйеганторпс унгдумсхйем което е изолирано защото не желаело да си изяде своята порция храна.

Трябва да си изтриват пикнята

Има още едма разлика между изолационните рутини на шведските затвори и на младежките изолатори –в изолационните килийки в младежките домове липсва тоалетна. И персоналът не желае да отваря на младежите за да посетят тоалетната. Това показват документи с които сме се запознали:

От Рутините за младежки дом Юханиссберй (поправено на 2010–02–05):
Една сепарация означава също, младият през това време през което е сепариран да не напуска стаята за сепарация. Дори посещения на тоалетната би трябвало да бъдат избягвани (възможно максимално!)

В изолационната папка, която ние от Ekot и Kaliber сме може да се прочете как младежите пишкат или повръщат върху пода вътре в изолационната килия. Съществуват и случаи, където децата самите са накарани да си почистват собственото ако върху пода преди да напуснат изолатора.

Когато 14-годишният Леу бива изолиран в младежки дом Нереби то той се изпикава върху пода.. Първо след като е почистил има правото да напусне.

От изолационния журнал на Леу 25 юни 2008:
19:25 уринира на пода
19:45 чисти (след разговор). Вън от изолатора.

Когато 12-годишната Лииса не желае да влезе вътре в стаята си в pе Лйеевста скуулхйем в Вагнхеррад то тя бива изолирана. Тя повръща няколко пъти вътре в изолационната килия.

От изолационния журнал на Лииса 25 януари 2008:
11:45 трие повръщано
12.00 повърнала е отново
15.45 чисти си повърнатото
16.45 Повърнала е

Лииса има правото да напусне килията едва след като е изтрила всичкото повръщано:

16:50 Тя си чисти стаята (Моли да иде до тоалетната.)
17.00 прекратена изолацията

Лииса има правото сега да напусне изолацията за малък отрязък от време. След което отново я изолират. Макар че тя да е спокойна, то я държат изолирана 26 часа без прекъсване.

”Травмиращо преживяване”.

(Учен по шведското насилие = бел прев)

Ученията Карулиина Ъверлиен е изследвала как персоналът е работил с момичета по въпроси относно сексуални посегателства в един държавен младежки дом в Швеция. Болшинството от момичетата в дома са били подложени именно на сексуални посегателства. И след като Карулиина Ъверлиен през една зима изследва как персоналът се възползвал от изолирането, то тя алармирала за опасността да се изолират именно момичета които са били сексуално използвани.

– Ако сте били вече изнасилен или физически пребит, задържан и бит то не е никак странно, подобна ситуация да пробуди заспали спомени които правят така че да рискуват сепарационната ситуация да стане едно травматическо преживяване, казва Карулиина Ъверлиен

– Действително ли има нужда от четирима яки мъже за едно петнайсетгодишно момиче, подходящо ли е, мъже да го вършат това? Бих желала умуване върху подобни нещица именно когато касае тези там момичета с тяхното там минало. Дали да би било по-добре ако те биха могли да са жени в тази ситуация и биха ли могли да задържат или да вършат друг тип действия? Това бе нещото което ми липсва в тези епизоди.

Карулиина Ъверлиен забелязала също така че изолирането понякога било използвано съвсем напусто. Персоналът изолирал момичето за да го накаже или само за да бъде оставен на спокойствие от него, кгато веднъж, когато персоналът желаел да гледа един хокеен мач, по-скоро отколкото да наглежда трудните момичета.

– Институционните грижи са се променили прекалено малко през годините. Това тук е една много стара шведска практика, която аз действително смятам, че е време да бъде дискутирана дали тя действително е подходяща за да бъде ползвана за деца.

"Чиста рутина в много институции"

Изминаха вече 10 години откакто Карулиина Ъверлиен прекара цяла зима в младежкия дом. Нейното изследване бе финансирано от Държавното институционално управление /Statens institutionsstyrelse, SiS. Но когато Шведското Радио Йекуут/ Sveriges Radios Ekot през миналата година разследва изолациите – девет години след изследването на Карулиина Ъверлиенс – изолирането се изполазваше все още като наказателна мярка. И все още момичетата са тези които са подложени на насилие с разкъсвани дрехи от мъжки персонал.

Следват няколко примера

Петнайсет годишно момиче изолирано в училището Ланганееесскуулан:

Тя отказва да предаде дрехите си тъй че персоналът й помага да ги свали. Тя оказва голяма съпротива.

Осемнайсет годишно момиче изолирано в Ланганеесскуулан:

Персоналът я слага на пода и й помага с дрехите

Дванайсетгодишно момиче в Лйеевстаа скуулхйем:

(Тя) крещи повторено пъти право навън. Повръща три пъти.

Не пожела сама да си свали дрехите, ами ние бяхме принудени да й помогнем.

Петнайсетгодишно момче от Лйеевста скуулхйем:

(Ние) го поваляме долу и го държим и му смъкваме всичките дрехи, освен долните гащи, както и му прибираме матрака.

А тези примери са от 2008 година.

Ръководството за СиС е твърдело, че младежките домове нямат повече рутината учениците да бъдат принуждавани да си махат дрехите и да седят по бельо в изолатора. Но това не е истина, казва един висок чиновник вътре в СиС, който желае да остане анонимен:

– В много от нашите институции има рутината учениците да си свалят дрехите когато са изолирани. Ако децата не желаят да вършат това дрехите им биват нарязвани от персонала или свалени с насилие. Понякога се случва мъжки персонал да присъства или да върши това, дори изолираните да са момичета. Това е една чиста рутина която е съществувала отдавна и това е една рутина сега през м май 2010 г в някои институции. Аз смятам, че е забележително ако генералният директо не е запознат с нея.

Заплашват със самоубийство – изолират ги

Но нашата проверка показва, че съществуват много примери където деца и младежи са затваряни в изолационни килии и са оставяни там сами когато са казали, че желаят да се самоубият, или са опитали вече да го сторят.

Едно седемнайсет годишно момче Оскар, идва през 2008 година в дома за лечение Сундбу във Фогерсшта през нощта. Въпреки че не показва признаци на насилие то го затварят директно в изолационната килия за нощта. „За под наблюдение“, както пише в решението.

След един месец в Суундбу Оскар опитва да се самоубие. Но той бива отново затворен в изолационната килия „За наблюдение“. Персоналът не спазва правилото че е разрешено изолиране до максимално 24 часа. Оскар остава вътре цели 50 часа в изолационната килия. И когато той все още желае да се самоубие след това те не го водят до болница за да получи лечение, ами вместо това е затворен в изолатора отново цялата нощ. После го заключват в килийката всяка нощ 11 нощи подред.

IПрез м декември 2008 на 17-годишния Нииклас му е зле в младежкия дом Хоуканторп. Той казва на персонала че ще се самонарани ако не му разрешат да иде до психиатричната бърза помощ. Но не му разрешават посещение на болница. Вместо това го затварят вътре по бельото му и го оставят сам в изолационната килия 18 часа.

14-годишния Хюго от Фогарйедс унгдумсхйем заплашва да отнеме живота си три пъти през м ноември и декември 2008 г Всеки път той бива затварян в една изолационна килия.

Ако гореописаните три момчета вместо това бяха възрастни и затворени в шведски затвор то те не биха попаднали в изолационна килия въз основа на склонността им към самоубийство. Ако един затворник опита да се самонарани, то затворникът получава постоянна подкрепа от персонала за да попадне в една болница.

(груб превод от шведски: авторката на блога)

Б Л А Г О Т В О Р И Т Е Л Н О С Т
Който желае може да подпомогне юридическите разходи от 10 400 Евро за извеждане от Хо Във Бе-дома на 5. май 2019 на детето Румен оттам на: PayPal.me/RomensJuridicalCosts Всички дарения ще публикувам в групата на децата на Фейсбук. All the charity will be declared at the childrens group Sweden Free Mimmi, Rozita and Romen Kallmyr on Facebook from me! .,..,..,....,....,.,,.......,.......,... Банков превод/Banktransfer: На банкова 4/Att bankaccount: BG46UBBS80021032276340 To/До SWIFT/BIC: UBBSBGSF Събираща средствата за адвокат на Румен, име в банката ОББ/ Receiving the ammount for a lawyer for Romen, names in the bank UBB: Mariyka Krasteva Tomova/ Марийка Кръстева Томова Цел/Purpose: (You have 32 signs free text, for example: "Juridical costs for Romen")./ Вие разполагате с 32 знака свободен текст, например: "Юридически разходи за Румен". Внимание! Всеки превод ще бъде публикуван в групата на Румен на Фейсбук "Sweden, free Mimmi, Rozita and Romen Kallmyr"!/Attention! Every transfer will be published in the group, belonging to Romen at Facebook: "Sweden, free Mimmi, Rozita and Romen Kallmyr"! Предварително благодаря! Thank You in advance! ...,...,..,...,...,....,.,..,.....,....,.,..,..,...
Друг сайт писал за Румен Петров Томов-Каллмир, Случаят “Румен Томов-Каллмир”. Писмо на майката до българския консул в Стокхолм https://www.eurochicago.com/2019/04/r. .. ...... If You have a Payeer-account/Когда у Вас eсть кошлйек в Payeer: Send to/Посийлайте на: P1015494706 ....... KУПИ И ДАРИ / Kцp och skдnk bort: на: https://obsluzvane.bazar.bg/ Купи снимка тук: https://mariyka.picfair.com

Нагоре