Има един малко известен филм, създаден преди около половин век – “Soylent Green” (1973). Разказва се за 2022 година, през която хората са натикани в едни бетонни градове и сведени до съществуване на скотове – спят, където намерят, получават ограничени дажби храна и вода и когато умрат, извозват труповете им с камиони за боклук. Никой не може да се движи свободно извън затворените градове – има КПП, телени огради, камери, въоръжена охрана и вечерен час (колко познато!). По-красивите и млади момичета се използват от богаташите и вървят заедно с жилището: искаш да имаш апартамент, удобства, скъпи дрехи, топла вана и добра храна? Тогава се съгласяваш да си любовница на някой с пари и да си „обзавеждане“. Останалите хора работят, но в края на месеца им задават въпроса: „Как си искаш заплатата – в пари или в купони?“, защото изработеното им стига точно колкото да ядат и да съществуват, за нищо повече. (Дотук да ви напомня за нещо?)  Храната им се състои от един високопротеинов чипс, който Корпорацията произвежда и им продава срещу изработените от тях пари – въпросният Сойлент Грийн. Месо няма никъде (Боже, още една позната филантропска идея!) и повечето хора не са виждали такова. Зеленчуци и плодове също няма. Няма малки магазинчета – Корпорацията произвежда и продава нужното на хората – което и колкото тя прецени. И всичко това познайте защо – ЗАРАДИ ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ. Яко, а? Загрижени богаташи спасяват планетата от лошите бедняци, които замърсяват с дишането си, като ги репресират в името на общото благо. (А дотук да ви напомня за нещо друго?) В даден момент обаче един от загрижените филантропи го загризва съвестта. Естествено, веднага става неудобен и бива очистен от Корпорацията. Бива убит с кози крак от един бедняк, когото наеха срещу заплащане. Колко тъжно и смешно едновременно! Този бедняк взе парите от Корпорацията само за да й ги даде обратно малко по-късно, купувайки си  храна от нея… И колко добре психопатите познават човешката низост и глупост – повечето хора ще продадат своето и на децата си бъдеще, в което биха могли да са свободни и да имат всичко, заради краткосрочната илюзорна сигурност – за едната манджа, заради единия кредит, за заветните хартийки. Всички тези, които гледаме по телевизора и които се опитват да прокарват корпоративните интереси на шепа самозабравили се богаташи посредством спец-операцията „Корона“, са олицетворение на тази същата низост, глупост и алчност. Всички математици, инфлуенсъри, професори, експерти и други несретници по медиите сега убиват бъдещето – не само нашето, но и своето собствено, на собствените си деца и внуци -  заради шепа шарени хартийки… *** Ако смятате да гледате филма, не четете по-надолу! *** Накрая се оказа, че зеленият чипс, с който Корпорацията хранеше хората, се прави от труповете на умрелите. Тоест, тя си е затворила цикъла – храни хората, за да могат да работят и произвеждат за нея, а когато умрат, те стават храна за следващите хора. И така до безкрай.  Или поне докато беднякът, който държи козия крак, не реши да го обърне срещу онзи, който го е направил бедняк и да застане до този, който се опитва да го измъкне от блатото на постоянната мизерия. Но затова трябват акъл и топки (не Коледни обаче).    Калина Христова