Доц. д-р Атанасов:

„Хората не знаят истината за обеднения уран... Обеднен уран не означава нерадиоактивен уран.”

През 1999 г. по време на Натовските бомбардировки над Югославия, експертите на правителството Костов-Стоянов-Михайлова успокоително и упоително съветваха българските телевизионни зрители и читателите на българските медии да си солят и пепрят обяа с обеднен уран, докато екологическите им шефове си пазаруваха минерална вода за лични нужди и за домакинските нужди на семействата им. Шест години по-късно след хиляди нови кръстове на млади хора из българските гробища истината излезе наяве.

« 12 Юли 2006

Доц. д-р Васил Атанасов е дългогодишен преподавател в Минногеоложкия университет в София. Той е роден в Лисец. Учил е в гимназията "Христо Кърпачев" в Ловеч (днес "Св. Климент Охридски"). Защитил е дисертация в Института по геология и геофизика в Новосибирск към Академията на науките в СССР. В момента е сътрудник на музея в Ловеч. Интересува се от рудодобива и минното дело в България и страните от Югоизточна Европа. Под негово ръководство се подготвя бъдещата музейна експозиция "Минерали и минерални суровини", на която е и дарител. Стойността на колекцията е 100 хиляди лева.

- Вие искахте още преди години да кажете истината за обеднения уран, който се използва от военните. Тогава обаче, както и досега, има цензура по въпроса.

- Преди време подготвих статия за обеднения уран - веднага след Персийската война. Пратих я на екологичния министър - тогава Евдокия Манева. Получих благодарствено писмо, че материалът е много интересен и важен, че ще го имат предвид. Но само в писмото до мен потвърди истината. А тя е, че обедненият уран е вреден. Заради това, че участваме в коалицията на големите държави не можем да кажем някои неща, които обикновените граждани трябва да знаят. Обеднен уран не означава нерадиоактивен уран, такова нещо няма. Той е също толкова вреден, колкото обогатеният, независимо как се нарича.

- Изнасяте лекции сред слушатели в цялата страна, за да обясните какъв е проблемът на Иран, какъв е наистина?

- Иран не бива да произвежда обогатен уран, ако той се използва за бомби. Обаче Иран може да го има. Достатъчно е да си плати на американските или руските пазари и може да го ползва. Да го купи, а не да го произвежда. Но изниква въпросът защо може да го има, а не може да го произвежда? На Иран можело да се позволи да произвежда обогатен уран, но не там, а в Русия, е другата нелогичност. Когато Коалицията стреляше по Косово с обеднен уран, той беше безвреден, но когато Иран реши да произведе същия уран, той се оказа вреден и не може да го използва. Какво тогава? Американската администрация да признае, че обедненият уран е вреден ли?! Вижте една от последните информации в нашата преса - замразяват се полови клетки от военнослужещите, които отиват на мисии в чужбина. Значи явно е, че тези хора, които са решили да отидат за каузата на Америка, са претръпнали, но срещу тях ще може да се стреля с обеднен уран. Тези, които отиват да се сражават там, може да се върнат здрави и читави, но не се знае като какво същество ще се появи техният син, внук или поколенията след него. Никой не обяснява защо го правят това. Защо вземат семенна течност, да я консервират. Ясно е, че всеки, който отива да се сражава там, трябва да даде семенна течност, защото поема риск за поколението си.

- Повишава ли се радиоактивността на земята и ще се разболяваме ли все повече?

- С всяка година добивът на уран повишава радиоактивността, в която живее човек. Той неизбежно започва да се разболява от по-високата радиоактивност. Трябва да чака милиони години, за да изперат отново дъждовете почвата и сушата и да се достигне необходимата за нормален живот радиоактивност. Неслучайно след войната при Персийския залив, Косово, Афганистан и други, където бяха изсипани толкова големи количества обеднен уран, се увеличават ракови заболявания. Защото всяко повишение на фона на радиоактивността, при който се е появил човекът, с една-две единици води дотам, че все повече хора попадат в условията на тези заболявания. Радиоактивността се повишава не само с добива на уран, а и чрез добива на различните полезни изкопаеми - руда, черни и цветни метали. Ние ги извличаме дълбоко в земята, чрез рудници, т.е всяко изваждане на милиарди кубици от по-дълбоките слоеве на повърхността води до повишаване на радиоактивността на този слой, в който ние живеем.

- Обяснете какво става с урана, кой се изважда на повърхността и какво става с човека, когато той е в досег с него?

- Водата, която ползваме и пием, има много ограничен диапазон на действие. Тя се изпарява, но не може да отиде много високо в атмосферата. Най-белите облачета, които виждаме, вече не са само течна вода, но и кристалчета лед. Оттам нагоре водата не може да отиде и се връща отново на повърхността на земята и прониква в почвата.

Какво става с урана? Когато той попадне във вид на боеприпаси или по друг начин на повърхността на земята водата трябва да го хване, да го разтвори, но като тръгне надолу, той не стига до най-дълбоките зони, водата ще го остави някъде. Въпросът е къде? Това интересува урановите геолози, които търсят находищата му. Той се утаява някъде и водата тръгва надолу. Ако тази вода, която съдържа уран, срещне някъде пласт с органични вещества - нефтени или въглищни находища, там водата ще стигне, ще премине и ще остави урана. Ако човек чрез храната поема уран, само по себе си човешкото тяло също е органична материя, ако ние пием или ядем храна с повишено съдържание на уран, той се отлага и то най-вече в костите на човека, като замества калция. Човешкото тяло е типична геохимична бариера, уранът не преминава през него, както и при другите органични материи, а се утаява. Всъщност водата си отива, изхвърля се, а уранът се натрупва и повишава радиоактивността на костите. Затова и днешните хора много лесно чупят кости. Става нещо с калция. Лекарите не анализират това. Левкемията бележи бум, защото организмите не могат да произвеждат червени кръвни телца, те се произвеждат в костите, ако там на мястото на калция има една стотна уран, те ще се произвеждат в камера с много по-висока радиоактивност от нормалната и се появява раковото заболяване. 

- Какво прогнозирате, че ще стане с тази глобална промяна на света около нас?

- Човек трябва да се задоволява с по-малко като жизнен стандарт, за да оцелее. Той е създаден в определена обстановка и когато се променят условията в нея драстично, той ще изчезне като биологичен вид. Има много организми, появили се преди милиарди години, някои са измрели, докато други продължават да живеят и днес. Защо природата ги е ликвидирала? Защото те са се противопоставили на нейните закони, а има и такива, които в различни варианти са същите, като преди милиарди години, защото тяхното съществуване не застрашава законите на развитието на нашата планета - човек още с появата си с много от дейностите си противоречи на природата. В лицето на човека тя е създала един биологичен вид, който я унищожава и тя ще търси начин да се отърве от него и никой не може да каже кога природата ще каже "дотук".

- Говорите, че много от болестите ще могат да се лекуват, ако се слеят постиженията и методите на няколко науки, които сега нямат нищо общо помежду си...

- Много от болестите, които хората биха искали да лекуват например в костната система зависят от това доколко биолозите и лекарите познават биологията, минералогията и кристалография. Човечеството няма да може да ликвидира болестите, но някои от тях, които имаме сега, познавайки законите на тези три науки, ще можем да ликвидираме. Обикновено биолози и лекари не се интересуват от останалите. Оцеляването на човек стои между две науки в средата - затова в Германия, Русия и Америка се създава нова наука - биоминералогия. Изучават се минералите, които растат в организмите. Там се опознават и начините за борба с някои заболявания. Трябва да знаем и как растат кристалите. Например най-големият изваден бъбречен камък е 2700 грама, счупен прилича на кристална друза, т.е той расте по същите закони като в природата.

- Трябва ли България да продава своите ресурси, като златните находища или водите?
- България е първа в Европа по минерални води - топли и хладни, най-добрите питейни води, но ние ги продаваме като ресурс. Ние можем да удавим света с минерална вода, но я даваме, без да ни плащат. Киселото мляко е същата работа. Със златото също е така - 26 тона край Крумовград, край Челопеч - 4-5 тона, а цената на златото преди 4-5 години беше 250 долара за унция, сега е 750 долара за унция. Ресурсите са това, което ни е останало от прадедите, те не се продават.

- Вие сте известен на ловчанлии като човекът, който направи цял музей в града - "Земята и хората" с експонати, които са ваша лична колекция и които вие дарихте на Ловеч. Защо такъв жест?

- Аз съм тукашен човек и това, което правя, го правя не заради ловчанлии, а заради града и заради себе си. Ако правя такова голямо дарение, го правя, защото съм абсолютно убеден, че ако не сега, то след десетки години ще бъде оценено. За себе си съм убеден, че от моето съществуване на този свят аз не съм взел повече, отколкото съм дал. Можех да я направя в Троян, в Севлиево, но го направих тук.

- Разкажете нещо за самата колекция?

- Над 4000 ще са експонатите. Продължавам да добавям нови неща, съхранил съм в нея това, което съм видял през 45-те години професионален живот. По света има 4000 минерала - един от тях е мой, балканите, който аз съм дал на света. Той е съединение на медта, живака, среброто, находището е във Врачанския Балкан - Плакалница, Седмочисленици. То е химично съединение и минерал. Прие се от целия свят, има го във всички енциклопедии. Охранителната цена на минералната ми колекция е около 100 000 лева. Колекцията ще с минерали и образци, които няма в други музеи. Като балканите, един, открит от моя покоен син - василит, паладиев минерал; ще има галхаит, ще има образец от самородно сребро с най-висок процент на живак, каквото в света няма намерено.

- Какъв е последният ви проект, по който работите заедно с Историческия музей в Ловеч?

- Аз съм един от добрите познавачи на златните находища в България. Сега ще правя карта на речните златни находища, каквато няма никъде в света, дори ще подготвя материал за втори екземпляр, който музей може да получи срещу 50 000 лева, които трябва да плати на ловешкия музей. Имам по една проба от всяко от речните златни находища.

- Няма ли опасност да се разгорят иманярски страсти, като видят къде точно има открити находища?

- Имам една сътрудничка от полицията, която преди десетина години ми разказа за една група, която беше почнала да добива злато край реката в Угърчин, но ги спрели. Какво обаче, че те мият злато там? Природата го разпиляла, те го добиват, ако могат, нека спечелят. Какво от това? Не трябва да се злоупотребява, но трябва да се поощрява това, навсякъде, където съм видял злато и други неща съм показвал всичко, което съм откривал, дори килограми злато съм откривал. Аз не мога да го добия и не ми трябва, вземал съм само проби. Издържал съм цял живот да прегледам всяка река, за да разбера къде какво има.»

Доц. д-р Атанасов:

Хората не знаят истината за обеднения уран,

Nezavisim.net