Прочетен: 7800 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 09.07.2008 18:52
Спомени на Любен Железаров, Александър Кондодимо и др. за Цар Симеоновата градина
Любен Железаров – пенсионер, кореняк пловдивчанин, който е работил в “Градини и паркове” през шейсетте години: Колкото до историята с мечките, това беше през 59-та година през есента. Те бяха затворени, но едната от тях се покатери, влезе при сърничките и захапа едната за врата. После успя да се качи на покрива, а ние всички се пръснахме. Остана само един – Гаврил Гаврилов, който взема някакъв кол и се опита да прогони мечката. Тя се врътна, влезе отново при другата мечка и двете заедно започнаха да лочат кръвта на сърничката. Тогава вече се обадихме на кмета Атанас Костов. И се получи разрешение мечките да се застрелят. Обадиха се на един авджия, който пристигна с пушката, но мечките като че ли усетиха края си и се изправиха на задните си крака, а той стреля най-напред в едната, а после и в другата. След това пристигна един старши лейтенант от милицията, който им пусна по един куршум в главите. Дойдоха и четирима души от кланицата и като ги подхванаха, като че ли цял живот са драли мечки. За час и половина ги “съблякоха” и разфасоваха. Интересното е, че куршумите на лейтенанта не бяха пробили черепите на мечките. Е, пооблажихме се впоследствие с мечешко месо, но лично на мен не ми хареса. Тези мечки се хранеха от един бай Стойо. Той влизаше при тях както си искаше и когато си искаше и все ги подритваше.
Цветан Димитров – Като видях лодките, искам да кажа, че аз от онова време имам сребърен медал. Там се провеждаха състезания, някъде около 1950 година. Правехме обиколка с лодка осморка.
Л. Железаров: Зимно време езерото замръзваше и ние ходехме да караме кънки. Аз не бях от добрите, но си спомням един случай с един футболист - Кошера му викаха – той караше кънки много бързо, правеше хубави пресечки, но един ден на някакво момиченце кънката му падна и се плъзна към края на езерото. На това място имаше една голяма каменна риба, от устата и шуртеше вода и по тази причина там водата не замръзваше. Кошера се засили да я вземе и тъкмо се присегна, ледът под него се пропука и той хлътна във водата. Тогава нямаше големи фигуристи, но помня, че най-добър беше художникът Йоан Левиев. Къде се беше учил, не зная. И наистина на това езеро се провеждаха много силни първенства с лодки и мога да кажа, че първият майстор на спорта – жена, беше Алис Чобанян от Пловдив и то на тези състезания в нашата Градина. Колкото до Голямата риба -тя не беше от мрамор, а от цимент с две момиченца отгоре. Имаше една друга, голяма чешма, която беше малко по-навътре и там се пиеше с канчета.
Зрител: Първите ножове-кънки имах първи аз в този град и скачах по три пейки едновременно. От източната страна на езерото имаше скулптура на Момче с риба, от която течеше вода. Пред него имаше празно пространство иззидано от камъни и водата от рибата падаше право вътре, пълнеше го и оттам като водопад изтичаше отново в езерото. От двете страни имаше по една лъвска глава, от която също изтичаше вода. По този начи се пълнеше езерото. Отгоре, над Момченцето, направена от дърво се издигаше арка със зеленина. Зад него, към детската градинка от двете страни имаше по една чешма. От двете страни на целия този комплекс бяха костенурките, наредени стъпаловидно две или три от едната страна и също така разположени от другия край. Пеещите фонтани ги нямаше, но в средата имаше фонтан, който се осветяваше и пускаха музика, но не беше електронен като сегашния – само сменяше по няколко цвята. А на онова място, където сега хората сядат, за да наблюдават- имаше ограда. На западната страна
пък беше бирарията. От северозападната страна беше мястото където се изтичаше водата от езерото.
Л. Железаров: За щастие при нас има съхранени фигури, като така нареченото Хоро, както и Рибарчето, което беше на езерцето в началото на Градината. Ние естествено ще ги възстановим и отново ще ги сложим по старите им места.
Ал. Кондодимо - Искам само да допълня, че в това езеро по средата имаше платформа с голяма мачта. ” Военната музика” отиваше до там с лодки и когато хората наоколо плаваха с лодките, музикантите свиреха. Имаше също и плувни състезания. Ще кажа и за една грешка, която се прави от много пловдивчани, защото има и пловдивчани, и филибелии, както има русенци и русчуклии. Градската градина не е Цар Симеоновата, а градината до Четвъртък пазара. Там е бил центърът - от Джумаята на север към р.Марица, а Военния клуб и “Тримонциум” са били на края на града и доста отдалечени от центъра. Именно тя е била и първата градска Градина изобщо в България и да не се бърка с Цар Симеоновата градина.
ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СЪБИРАМЕ „НАЙ-НЕОБИКНОВЕ...
Винко Прибойевич (1532) За произхода и с...
http://skribezium.blog.bg/viewpost.php?id=184109
03.02.2011 01:00
Центърът наистина е бил северно от Сахат тепе: Кметството -сега музей- и Градската градина; Цар Симеоновата е била настрани, затова е и по-просторна и домакинствувала на Изложението. Централен площад е бил, разбира се, Джумаята. Бизнесът е бил, естествено, в чаршията, на Капана.
03.02.2011 01:06