(стар фаворит в реприз) shared Издателство "Распер""s post. Yesterday at 00:19 • Издателство "Распер" added 4 new photos. 18 October at 23:40 • Sofia, Bulgaria • Edited • НА СРЕЩАТА В МАЛТА ПРЕЗ 1989 Г. ГОРБАЧОВ ПОЛУЧИЛ 300 МИЛИОНА ДОЛАРА, ШЕВАРДНАДЗЕ – 75 МИЛИОНА... Горбачов беше и остава съзнателен, идеен враг на Русия и руския народ. Той винаги се е старал да нанесе максимална вреда на Русия и руснаците. Затова ли Медведев го награди с орден?! Наркодилърът Горбачов, Ставрополското дело и десетина високопоставени трупове За дейността на Горбачов и неговото идване на власт пише в статията си „Генералният ликвидатор на СССР М. Горбачов” професорът и доктор на политическите науки Игор Н. Панарин: „Главната роля в развалянето на Съветския съюз изигра ставрополският Юда - М. Горбачов, който дойде на власт с помощта на външни сили. За шест години под неговото управление външният дълг на страната се увеличи 5,5 пъти, а златният запас се намалил 11 пъти. Съветският съюз започна да прави едностранни военно-политически отстъпки. М. Горбачов нанесе максимална вреда на своето Отечество в историята на страната. В нито една страна в света никога не е имало такъв ръководител. Затова е необходим Обществен трибунал над Юдата, да бъдат открити причините, които го доведоха на власт и до разрушителната му антидържавна дейност...” „Когато ние получихме информацията за приближаващат смърт на съветския лидер (става дума за Ю. В. Андропов), се замислихме какъв човек да подкрепим, за да можем да реализираме нашите планове. Това беше оценката на моите експерти (аз винаги имах много квалифицирана група експерти за Съветския съюз и при необходимост ни помагаше допълнителната емиграция на нужните специалисти от Съветския съюз). Този човек беше Михаил Горбачов, който експертите характеризираха като повърхностен човек, внушаем и много честолюбив. Той имаше добри взаимоотношения с повечето хора от съветския елит и затова идването му на власт с наша помощ беше възможно...” (Маргарет Тачър) Анализът на събитията, които се случиха по времето на визитата на Горбачов в Англия през декември 1984 г., показва, че там го чакаха. Горбачов оглави незначима делегация от Върховния съвет на Съветския съюз. В нея влизаха председателят на комисията по енергетика Евгений Велихов, завеждащият отдела за информация в ЦК на КПСС – Леонид Замятин, Александър Яковлев, който преди една година беше станал директор на Института за световна икономика и международни отношения в Академията на науките на Съветския съюз. Централната тема на визитата на Горбачов в Лондон беше разоръжаването, но той нямаше никакви пълномощия от Върховния съвет на Съветския съюз да прави тези изявления. Независимо от това той беше приет от премиера на Великобритания – М. Тачър, в специалната резиденция в Чекерс. Тази резиденция служеше само за онези чуждестранни представители, с които премиерът имаше намерението да проведе особено важна и едновременно с това доверителна беседа. За това писа Леонид Замятин в книгата си „Горби и Меги”. Яковлев в интервю посочва, че успехът на срещата на Горбачов с Тачър е бил предопределен от пътуването на Горбачов в Канада през май 1983 г. и срещата му с канадския премиер Трюдо, където също го чакали. Като секретар на ЦК на КПСС Горбачов настоявал да пътува в Канада, макар че няма държавна необходимост от това. Тогавашният генерален секретар Юрий Андропов е против тази визита, но след това се съгласява. В онези години Александър Яковлев е посланик на Съветския съюз в Канада. По времето на срещата с „желязната лейди” се случило нещо невероятно. Ето как описва тази среща Яковлев: „Преговорите имаха сондажен характер до момента, в който на едно заседание в тесен състав (аз също бях там) Михаил Сергеевич не извади на масата картата на Генщаба с всичките грифове „секретно”, които показваха, че картата е истинска. На нея бяха изобразени посоките на ракетните удари срещу Великобритания. Тачър разглеждаше английските градове, към които сочеха стрелите. Затегналата се пауза беше прекъсната от Горбачов: „Госпожо премиер, с всичкото това трябва да се приключи и колкото може, по-скоро...”; „Да” – отговори малко объркано Тачър...” Не отрича този факт и самият Горбачов в мемоарите си „Живот и реформи”: „Аз разтворих пред премиера на Великобритания голяма карта, на която в хиляден мащаб бяха нанесени всички запаси от ядрено оръжие. И всяка от тези точки, казах аз, е достатъчна, за да унищожи целия живот на Земята. Значи с натрупаните ядрени запаси всичко живо може да се унищожи 1000 пъти!” Не е вероятно, но Яковлев и Горбачов разказват как са разкрити свръхсекретни сведения, които са държавна тайна, като нещо съвсем обикновено. Възниква въпросът – на какво основание и кой даде на Горбачов свръхсекретните материали? Защо той не се страхува да ги занесе в Лондон? Самият факт на преговорите на Горбачов с Тачър на базата на свръхсекретната карта на Генщаба изглежда на пръв поглед невероятен. Преди всичко защото подобна „откровеност” може да струва на Горбачов не само мястото, но и „главата”. В периода, когато генерален секретар на ЦК на КПСС е Константин Черненко (след смъртта на Андропов през февруари 1984 г.), позициите на Горбачов са доста разклатени. Той само номинално изпълнява задълженията на „втори” секретар, които получил от Андропов. Освен това по негласното указание на генсека Черненко Генералната прокуратура и министерството на вътрешните работи провеждат проверак по някои „ставрополски епизоди” в дейността на Горбачов. Но многоходовата комбинация на Ми-6 по докарването на Горбачов на власт в Съветския съюз продължава само седем години и струва около една десятка високопоставени трупове. Изначално това е комплексна операция. Връзката с Лондон осъществява по каналите жена му Раиса, която е караимка, от древен род търговци на роби в Хазарския каганат. Тя съдейства за бързото уволнение на редица служители в КГБ, които се опитали да открият и документират нейните връзки с Лондон. На 24 април 2001 г. във вестник „Завтра” Александър Зиновиев, изгонен от Русия и живял на Запад повече от 20 години, безапелационно посочва, че внедряването на Горбачов като държавен глава е предварително планирано: „Именно идването на Горбачов на власт и перестройката послужиха като решаващото събитие, което вкара нашата страна в състоянието на криза и крах... Това беше резултат от намеса отвън. Това беше грандиозна диверсионна операция от страна на Запада. Още през 1984 г. хората, които активно работеха над разрушаването на нашата страна, ми казваха: „Почакайте една година и на руския престол ще стои наш човек...” И ето на руския престол сложиха свой човек. Без Запада Горбачов никога не би стигнал до този пост...” Да, и днес Горбачов има тесни приятелски отношения с Лондон. А фактът, че юбилея си той празнува в Лондон, не предизвика никакви съмнения къде се намират неговите поръчители и в интерес на кого е работил и продължава да работи, участвайки в подривна дейност срещу националната сигурност на Русия и обявявайки се за „перестройка №2”. В Лондон, в Кралския Алберт хол, се проведе концерт, послучай 80-годишнаната на екссъветския президент и лауреат на Нобелова награда за мир. Там не беше нито едно официално лице от Русия. Присъства само посланикът на Русия, но само като мълчалив гост; той не произнесе нито едно приветствие. Съществува версията, че Горбачов и съпругата му са вербувани от ЦРУ още през 1966 г. по времето на пътуването им във Франция. Това намекна и З. Бжежински. И.Н. Панарин посочва, че Бжежински отдавна е внедрен в Ми-6 в американския отдел и е провеждал и днес провежда работа в интерес на Лондонското Сити. Антисъветската дейност на Горбачов започва веднага след като идва на власт, което показва, че той е предварително подготвен. Четата на Горбачов често пътешества по света. Още като първи секретар на Ставрополския край и член на ЦК на КПСС през септември 1971 г. Горбачови посещават Италия, уж по поканата на италианските комунисти. Вероятно там са направени и психологическите им портрети. Те се уточнявали по времето на пътуванията на Горбачов начело на партийна делегация през 1972 г. в Белгия. Вероятно М. Сергеевич не е пренебрегнат и от ФРГ през 1975 г. и от Франция през 1976 г. Но най-богатия информационен урожай западните експерти вероятно са събрали през септември 1976 г., когато Горбачови посещават Франция. Те пристигат там на почивка по поканата на френските комунисти. След това в западни спецлаборатории психолози, лекари психиатри и антрополози и други специалисти по човешките души на основата на тази информация се опитвали да проникнат в характерите и уязвимите места на Горбачови. Днес Горбачов не е беден. Той има недвижими имоти в Европа и не само, получава хонорани за своите мемоари под формата на подкупи от стопаните му от Лондон. Има предположение, че Горбачов е свързан с Лондон и с комерчески интерес – по придвижването на наркотици. Веднага след като става генерален секретар, той закрил делото по т.нар. Ставрополски наркотранзит, в който самият той бил замесен (следствената група била разформирована). Така че наркотичните връзки на Горбачов са напълно възможни. А Британската империя винаги е била организатор на наркотърговията в света и това го знае целият свят. Има версия, че принцеса Даяна е убита от агенти на Ми-6, защото тя имала намерението да разкаже след две седмици на пресконференция за наркотрафика на Британската империя като за основен източник на доходи на кралския дом. Даяна искала да увеличи своя дял и се опитвала да шантажира роднините, затова я убили. Напълно е възможно Горбачов да се е закачил на куката на Ми-6, не само чрез връзките на жена му, но и заради неговата огромна алчност, внушаемост и болезнено честолюбие; неслучайно в Ставрополския край прякорът му бил „Мишка-Куфара”, вероятно и Ми-6 е знаело за наркотрафика в Ставрополския край. Вероятно и Тачър е имала голяма папка с компромати срещу бившия ставрополски комбайнер, подготвена за нея от резидента на външното разузнаване в КГБ в Лондон и едновременно с това агент на Ми-6 – полковник Олег А. Гордиевски. Гордиевски е осъден на разстрел в Съветския съюз, но избягал в Лондон и по-късно баронеса Тачър го наградила с орден „Свети Михаил и Свети Георги” в лондонския клуб „Карлтън”... Съдейки по всичко, в делото по наркотранзита бил замесен и Шеварднадзе, който също бил прикрепен за Лондон. Шеварднадзе избягал в Лондон след оставката му като външен министър в Съветския съюз. Така че се очертава интересна верига: Английският кралски дом-М. Горбачов-Е. Шеварднадзе. Малко история за ставрополския наркотранзит Финансовите прегрешения на съветския стопански елит, чиито дела били обект на внимание от страната на КГБ, ставали все по-очевидни. Но те били прикривани от високопоставените партийни чиновници. През 1982 г. КГБ сериозно се заел с краснодарския и астраханския секретари. Третият в този списък бил бившият секретар в Ставрополския районен комитет – Михаил Горбачов. Начело на КГБ в Азербайджан е Гейдар Алиев, който вероятно е знаел нещо за ставрополското минало на Горбачов и се опитал да му попречи. Неслучайно Горбачов веднага след като дошъл на власт, нанася удар по азербайджанския чекист. През 1987 г. Алиев в знак на протест против политиката на Горбачов си подава оставката от заеманите длъжности. Южното направление също се превръща в предмет за безпокойство от правозащитните органи на Съветския съюз. От република Афганистан, където контингентът съветски войски изпълнява „интернационалния си дълг”, заедно с ковчезите на загиналите войници в страната постъпвали и „тежки” наркотици. Транзитът и разпространението на наркотичните вещества били покровителствани както от високопоставени офицери от силовите ведомства, така и от отделни представите на партийния апарат. Василий Фьодорчук, министърът на вътрешните работи, се опитал да определи географията на транзитните потоци на съветските наркотърговци. Помагали му неговият заместник по кадрите Василий Лежепеков и председателят на КГБ Виктор Чебриков. По поръчение на Съвета на министрите те спускат на началника на психофизиологическата лаборатория в министерството на вътрешните работи да разработи метод за скрито откриване на сътрудници на правозащитните органи, които или са употребявали наркотици или са контактували с наркосъдържащи вещества. За отработката на метода избрали Таджикистан, Узбекистан и Азербайджан; специална бригада ежегодно преглеждала личния състав на органите на вътрешните работи. Било установено, че от генералите до редовите войници от 100 души 60 употребявали наркотици. Но най-интересният факт бил, че всичките наркотични потоци от Средна Азия и Кавказ от самото начало се събирали в Ставрополския край. И сега става ясно защо още през 1978 г. Горбачов бил свален от поста един от първите секретари в Ставрополския край на незначителната длъжност секретар в ЦК на КПСС по селското стопанство. Може би за да избегне удара или обратното – поставили го под удара на „комитета”?! Горбачов се спасил по чудо. Странните бързи смърти на двама генерални секретари – Андропов и Черненко, и до днес не дават покой на специалисти и историци. След като дошъл на власт, Горбачов веднага разгромил групата експерти във вътрешното министерство, които се занимавали със скандалния „ставрополски наркотранзит”. Но южният акцент в дейността на генсека само се усилил. Неслучайно Горбачов измъкнал грузинеца Шеварднадзе и го назначил на поста външен министър на Съветския съюз. Шеварднадзе прикривал тила на Горбачов; заедно, те двамата, след това тихо и не без полза за себе си предавали външнополитическите позиции на великата страна. Те отишли твърде далеч и са могли да ги разобличат верните на клетвата спецслужбисти. През юли 1991 г. М. Горбачов и американският му колега Джордж Буш подписали в Москва Договора за стратегическите настъпателни въоръжения. За пръв път двете най-големи ядрени държави в света се съгласяват на равни начала да съкратят своите ядрени арсенали. На прочутата среща на Малта, през декември 1989 г. Горбачов и Буш заявяват, че техните страни повече не са противници. В навечерието на историческата визита в морето се извива страшна буря. Сякаш самата природа се опитала да попречи на страшната трагедия. По времето на преговорите на палубата на съветския кораб се появил възбуден американски журналист, който на чист руски език казал на колегите си: „Момчета, с вашата страна е свършено...” Има предположение, че когато Раджив Ганди се срещнал с Горбачов и изложил плана си за стратегическо влияние на Съветския съюз на Изток и усилване на връзките на Индия и Съветския съюз, неговите стопани взели решението за пълното ликвидиране на семейство Ганди. Докарването на Горбачов на власт фактически е първата операция по осъществяването на съветската контрареволюция. Горбачов просто бил купен. Освен отпуснатите на администрацията му кредити от 80 милиарда долара, има един анекдотичен случай, когато Кол предложил на Съветския съюз 160 милиарда марки , за да бъдат изведени съветските войски от Германия, Горбачов се съгласил на 16 милиарда... Трудно е да се повярва, че останалите пари не са му изплатени. Освен това му създават невероятно положителен имидж в западните СМИ. Има също сведения, че по времето на малтийската среща на Горбачов подарили 300 милиона долара, на Шеварднадзе – 75 милиона. Безкрайно много университети и фондове давали на Горбачов награди, премии, дипломи, почетни степени. Колкото повече Горбачов разпродавал страната, толкова повече го хвалели, дори Нобеловата награда за мир получил през 1990 г. Михаил Сергеевич станал вторият и до ден-днешен последният представител на Русия, който получил тази награда. Първият носител на Нобеловата награда за мир през 1975 г. е Андрей Сахаров. Игор Лаутар открила за вас: Марийка Кр. Томова