latestnews :: Inspirationskällan upphittad i den Andra Världskrigets koncläger-miljö И...

Som Ni sе vдl kдnner till frеn mina blogg-skriverier hittils, sе har en gдng mafia-lдkare och –socialtjдnst i Uddevalla kastat bort vеra identificerade pе 2 labboratorier 14 stycken labbprover med levande maskar och lеst in mig pе Sluten avdelning 67 vid NДL i Trollhдttan, dдr huvudlдkare har varit dr. Borota – svдrson till min familjelдkare dr Mihoc vilken blev arg och fixade bakom gardinerna det hela. Dr Borota bad mig om ursдkt och omintetgjorde den 14 sept 2007 ”Vеdintyget” utskriven av en misshandlande mig och icke min familje-lдkare-poet dr Jonas Lundberg pе VC Dalaberg i Uddevalla.

Hursomhelst dдr inne fattade jag att eftersom bara 1 av 30 stycken var mentalt sjuk och resten vi var sеdana vars familjer eller myndigheter ville bli av mig – d v s ”politdisidenter” eller efter dr Borotas egna ord ”obekvдmma fцr myndigheterna”. Jag fattade det sjдlv dе jag ertappade en SДPO-man fotografera under lunchtiden vad han hittat som mina anteckningar i min madrass med gummihandskar, fцrklдdd var han till stдdare, att det hela дr en politisk bestraffnings- och avrдttnignsavdelning.

Dдr inne blev jag fцrbjuden av en lдkare dr Peter Lewin – om vilken jag hittade hemska saker att han mцrdat barn pе Google och skrev i blogget vad jag fann, att lдsa och att anvдnda mig av tekniska prylar. Jag har alltid undrat var far lдkarna som fцrbjuder еt sina klienter att lдsa och anvдnda sig av teknikaliteter var de fеr sin yrkesinspiration till liknande fцrbjud ifrеn. Det kan knappast vara fr. FN –s Konvention om mдnskliga rдttigheter eller fr. EU-s konventioner om mдnskliga rдttigheter dдr dessa дr ett lika rдttighet еt alla.

Dе har jag spekulerat tidigare vilt i min blogg att lдkarna pе sluten fеr sin yrkesinspiration fr. de amerikanska militanta fдngelserna Abu Graib och Guantanamo – med tanke pе den tortyr som pе 2 dygn gjorde ren ”ruin” av mig – psykningen utцvat inne av en gдng tanter med tvеngspillervagnen och dr Lee –en ung blond rasistka, fast hon var gift kanske med kines (dessa дr vдrst fцr de дr falska infцr sig sjдlva!). Jag misstдnkte detta дven med tanke pе polisiдra grepp-kast-tekniken som dr Jonas Lundbergs kraftigaste pе hans jobb sjukskцterskor pе VC Dalaberg utцvade av mig nдr de tдckte min torso och extremiteterna med enorma blеmдrken vilka de behцvde fцr att hitta pе att jag var ”aggresiv”. Visst finns det inslag frеn Abu Graib och Guantanamo – och dе дr de strax fr. ovan uppe upprдcknade fцrfarandena mot mig nog kopierade flitigt dдrifrеn fr. lдkarna pе Dalabergs VC och pе Sluten 67 vid NДL i Trollhдttan under dr Borotas ledning.

Men nдr jag lдste igеr pе Biblioteket i Berkoviza och Googlade lite dдr med normal hastighet, sе rеkade jag цver en riiiiktig bra fynd – ett material om USA-s konclдger och Canadas konclдger mot japanska invеnarna, samt Finlands konclдger mot sovjetmedborgare i vilka dog 10 000 konclagerister-ryssar. Dдr inne fick jag ”aha-kдnslan” under tiden som jag lдste hur USA-s militдra ledning fцrbjudit еt japanerna att jobba transportyrken, anvдnda sig av fotoapparater , radioapparater och att resa. Samtliga tekniska prylar var jo dessa teknikaliteter som dr Peter Lewin fцrbjuder еt dr Borotas ”patienter” inne pе Sluten 67 vid NДL i Trollhдttan – alltsе inspirationen har han fеtt fr. ameriksnak konclдgrena – och om han nu skulle vara den tongivande lдkaren vem skall stanna inne och vem ej – och jag upplevde han som falsk och lцgnaktig i sin journalfцring dock SДPO-trogen polisfцrhцrande med tanke pе den tid han krдvde att gе ordentligt igenom sin offers hjдrna, sе var det inte konstigt fцr en lдkare att inspirera sig frеn Andra vдrldskrigets konclдgers bestдmmelser. Arbetsmetodiken som dr Peter Lewin kopierade dдrifrеn sдger mycket om vilken typ Slutna avdelningar han regisserar – och vad de liknar – amerikanska konclдger. Inte fцrvеnande upptдckt i och fцr sig. Bekrдftar bara mina ursprungliga misstankar och farhеgor.

Med tanke pе att hela min kropp rent fysiskt pajat ihop, sе har jag bara hjдrnan kvar – lдsandet дr enda hobby jag kan tillеta mig idag dе jag kan ej med frдmmandes hjдlp och sдllskap lдmna mitt rum. Att fцrbjuda mig min enda och enda mцjliga hobby – sдger mycket fцr vilken omдsnlighet och vilka astronomiska ljusеr avstеnd dessa ljugepsykologer och ljugepsykoterapeuter som Ni betalar till era miljoner SEK i skattemedel, befinner sig fr. sina patienter, i avsaknad av allt vad ”psykologi” och ”terapi” heter, sittande pе polisfцrhцrsavdelningar och tagande цver sдpo-polisens jobb.

Nu skall jag citera min egen цversдttning fr. bulgariska pе den pе bulgariska upphittade kдllan om amerikanska konclдger fцr Er, sе ni ser att jag дr lеngt ifrеn den typen som hittar pе.

”Den kanadensiska byrеkratiska machinen upphittade stor uppfinningsrikedom. Fцre bцrjan pе omflyttningen av japanarna i 10 konclдger, sе konfiskerade man bеtarna hos alla fiskarna. Alla japanare fick fцrbjud att jobba inom transport och inom kommunikationsbranchen. Man fцrbjцd еt dem att innehava sjuttvapen. Еt japanarna var fotoapparaterna sеvдl som radio-apparaterna fцrbjudna med.”- skriver bulgariskan Petja Palikrusheva, vilken forskat i detta.

Jag har дven alltid hдvdat att „Hitler har aldrig nеgonsin gеtt hem fr. Sverige. Att han дr kvar dдr i folkpsyket och i den kollektiva medvetandet och inom den kollektiva sjдlen hos de styrande”. Vi ser hдr frеn Petja Palikrushevas historiska forksning, att fцrbjudet mot japanska konclageristerna i USA var fr. еr 1942. Jag var inne pе Sluten under samma fцrbjud еr 2007. I hela 65 еr har alltsе tiden i Sverige pе Slutna avdelningar stеtt stilla. Som om Andra vдrldskriget fцr dess svenska huvudlдkare fortfarande pеgеr och som om deras avdelningar дr en del av den fцrlorande sidans konclдger. Jag har alltsе inte tagit fel i mitt omdцme igen. Nдr jag sдger att jag har en fantastiskt bra och icke svikande mig intution sе kan ni gеtt och vдl lita pе mig att det дr sе. Brukar hitta belдgg i form av ren och pеtaglig och kдnbar FAKTA pе det jag fцrkunnat och meddelat att jag tдnker och tycker att det дr si eller sе.

Концлагерите в САЩ, Канада и Финландия

20.02.2015 21:32 - Концлагерите в САЩ by Светът днес

Автор: nikikm Категория: Политика
Прочетен: 388 Коментари: 0 Гласове:

Концлагерите в САЩ

20.02.2015

На 19 февруари 1942 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт подписва извънреден Указ за разполагането на американци от японски произход в концлагери. Такъв вид лагери по време на война има не само в САЩ, но и в редица други държави. Тяхното създаване се оправдава със законите, действащи във военно време.

Потенциална заплаха

Лагерите за хората, за които става дума тук, принципно се различават от фашистките концлагери, които в голямата си част са създадени за унищожаване на хора. Тези, за които ще говорим тук, имат други цели – ограничават свободата на придвижване на дадена категория граждани, в чийто действия правителството вижда заплаха за сигурността на държавата. При това заплахата може да бъде не само реална, а и допустима. Като правило, такива лагери се създават по време на война или след нея.

САЩ

Атаката на 7 декември 1941 г., когато Япония бомбардира военната база Пърл-Харбър, предизвиква в САЩ шок. Япония се превръща за американците в нещо повече от “враждебна сила”, както хитлеристка Германия. В условията на нарастваща психоза по онова време, ненавистта към японците се разпространява не само върху императорските войски, а и върху всички японци. В това число и върху живеещите в САЩ японци, които имали американско гражданство.

Епидемията от японофобия започва да набира скорост от 2 януари, когато Обединеният комитет по имиграцията в Законодателното събрание на Калифорния разпространява в медиите на щата Манифест, към който е приложен списък с престъпленията на японците практически от рождението на Христос. Японците били наречени нация, “неспособна за асимилация”, посочвало се, че те сляпо се подчиняват само на императора си, а в училищата внушават на децата идеята за расовото си превъзходство.

Когато антияпонските настроения се разгарят като врящ вулкан от пресата и разни и разнообразни патриотични обществени организации, в Конгреса държи реч генерал-лейтенант Джон ДеУит, командващ Западния военен окръг: “Не искам нито един японец тук. Те са опасни елементи. Няма начин да се гарантира тяхната лоялност. Няма никакво значение, че те са американски граждани. Все едно – те са японци. Ние винаги трябва да се безпокоим от японците, докато те не бъдат изтрити от лицето на Земята”.

След това в масовото съзнание значително бързо били вкарани предълго изброените беди, които причиняват на Америка японците, ако бъдат оставени да си живеят спокойно там. А именно: шпионаж, диверсии, радиото не спирало да дава яснота около действията на японската авиация, внушавало се, че е напълно вероятно в САЩ да нахлуят японски десантчици, които ще порят коремите на всичко живо – от бебета до старци.

Била подготвена и почвата за поправка в американското законодателство. И президентът Рузвелт, като напълно вменяем човек, трябвало да подпише извънреден Указ Номер 9066, за да не изгуби подкрепата на гражданите.

Ето какво се случило по-нататък.

Военните получили правото по свое усмотрение да обявят различни райони от страната за зони с извънредно предназначение, където можели да се изселват каквито и да са лица. Зоните заели една трета от територията на САЩ и обхванали полоса от 100 мили около западното крайбрежие. На 27 март всички японци в САЩ били уведомени, че трябва да останат по местоживеене, да не се придвижват, за да изчакат преселването си в центровете – японските лагери.

Почти 120 хиляди японци били изселени от домовете им и разположени зад стените на мрежата от лагери.

Спешно се създало “Военно управление по преместването”.

Интернираните се разполагали в бараки, намиращи се зад тежки заграждения и контролно-пропусквателен пунк. В бараките нямало нито тоалетна, нито кухня. На семейните не били създадени никакви по-специални условия. Всички живеели в общи помещения. Ако семеен човек извършвал нарушение, то той бил разделян от семейството му.

На всеки затворник били отделени по 45 цента на ден, за да не умре от глад. Ако интернираните пристигали от юг в северните райони на страната, то не им се полагали никакви топли дрехи. Лагерите се контролирали от въоръжена охрана, която имала пълномощията да използва оръжие при опити за бягство.

Японските лагери били разформировани след края на войната. През 1948 г. даден процент от интернираните се добрали до компенсация от правителството на САЩ, защото изгубили имуществото си по време на интернирането.

КАНАДА

В Канада “антияпонската кампания” се развила по американски сценарий. Но тук интернираните получили реабилитация едва пред 1949 г.

Те се разполагали в почти същите по вид лагери, със същите условия на живот. Охраната имала заповед да не се церемони, ако се натъкне на нарушител на реда.

Канадската бюрократична машина проявила голяма изобретателност. Преди началото на преселването на японците в 10 лагера, на всички рибари били конфискувани лодките. Всички японци получили забрана да работят в транспорта и в сферата на комуникациите. Забранявало им се да притежават огнестрелно оръжие. За японците били забранени фотоапаратите, както и радиоприемниците.

След края на войната и разформироването на лагерите значителна част от тях не успели да се върнат на предишните места. Например, боло им забранено да се завърнат в Британска Колумбия. Категорично. Хората били поставени пред следния избор: или да започнат нов живот в други райони на Канада, или да бъдат депортирани в Япония.

Едва през 1949 г. това ограничение отпаднало. През 1988 г. пострадалите от антияпонската истерия получили по 21 хиляди долара, а депортираните – възможност да си върнат канадско гражданство.

ФИНЛАНДИЯ

13 лагери били създадени във Финландия през лятото на 1941 г., когато страната завзела Карелия. В тях са разположени лица, които не били от финска националност, т.е. най-вече руснаци, но и съветски военнопленници.

За малки нарушения интернираните трябвало да изпълняват допълнително труд. Следвал карцер. Най-жестокото наказание било бичуване, което се извършвало по лично разпореждане на коменданта на лагера. Не се допускали телесни наказания над жени.

Провинилият се можело да престои в карцера до 45 денонощия.

Според свидетелски показания от затворници, чести били побоите. Има разкази за масови разстрели, но те и до момента не са доказани.

Бивши затворници разказват за разстрели в присъствието на деца и за телесни наказания над жени, старци и деца. Интернираните по-късно споделят, че финландците не проявявали никаква жалост.

След края на войната съветското военно командване предава на финландците списък от 60 служители в лагерите, обвинени в престъпление срещу човечеството. Арестувани са 45 човека. 15 от тях са осъдени на затвор. Останалите са освободени във връзка с недоказана вина.

През лагерите във Финландия преминават около 30 хиляди човека. Статистиката по отношение на оцелелите е нееднозначна.

Умират 10 хиляди човека.

Главно от глад.

Петя Паликрушева